Показват се публикациите с етикет ЧИТАТЕЛСКИ ДНЕВНИК. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ЧИТАТЕЛСКИ ДНЕВНИК. Показване на всички публикации
За силата на простотата
"Научавам толкова много неща от децата си. Те не само са моите герои - те са двама от най-добрите ми учители. Те ми показаха как да живея в настоящето, помогнаха ми да възприема живота като приключение и ме научиха да отворя сърцето си. И ми предадоха толкова много уроци по "Силата на простотата" В последно време с това се занимавам. С простото послание, че всеки е лидер, независимо какво работи и кой е. С простите цели и средства (които действат) , за да помогна на хората и организациите да стигнат до световна класа.И да водя много по-семпъл живот (защото в сърцето си съм много семпъл човек). Простотата според мен е могъща. (Съоснователя на Google - Сергей Брин най-добре изразява тази идея: "Успехът ще дойде с простотата") С което стигам до Колби.
Преди няколко седмици отидохме в Ню Йорк. Двамата отдавна планирахме това изживяване, то беше посветено на неговия тринайсети рожден ден. (Човек става на тринайдет години само веднъж) Прекарахме доста време в Со Хо. Ходихме да пазаруваме играчки във ФАО Шуорц. Обядвахме прекрасно в "Бред" (едно от любимите ми места за обед в света). Гледахме прекрасната пиеса "Зла: неразказаната история на магьосниците от Оз" . Един уикенд, пълен с изключитени удоволствия и незабравими спомени. Споделени между баща и син.
В неделя вечерта, в самолета на път за вкъщи, попитах малкия си приятел "Какво най-много ти хареса през този уикенд?" Той помълча замислено. После се усмихна: "Татко, помниш ли онзи хотдог, който ми купи на улицата вчера? Това най-много ми хареса". Силата на простотата.
Преди няколко седмици отидохме в Ню Йорк. Двамата отдавна планирахме това изживяване, то беше посветено на неговия тринайсети рожден ден. (Човек става на тринайдет години само веднъж) Прекарахме доста време в Со Хо. Ходихме да пазаруваме играчки във ФАО Шуорц. Обядвахме прекрасно в "Бред" (едно от любимите ми места за обед в света). Гледахме прекрасната пиеса "Зла: неразказаната история на магьосниците от Оз" . Един уикенд, пълен с изключитени удоволствия и незабравими спомени. Споделени между баща и син.
В неделя вечерта, в самолета на път за вкъщи, попитах малкия си приятел "Какво най-много ти хареса през този уикенд?" Той помълча замислено. После се усмихна: "Татко, помниш ли онзи хотдог, който ми купи на улицата вчера? Това най-много ми хареса". Силата на простотата.
Успехът ще дойде с простотата."
"Наръчник по величие" 2
Робин Шарма
Седем стъпки към върха
Най-важното и най-определящо нещо в живота ни е не какво ни се случва, а отношението, което приемаме към него.
***
Този, който избира началото на пътя, избира и края му.
***
"Смелостта може да се научи, така както едно дете се учи да говори."
Еврипид
***
Успехът се състои от редица малки ежедневни победи!
***
"Голямата цел на образованието е не знание, а действие."
Хърбърт Спенсър
***
Където има любов, присъства и бог.
***
Бори се още един рунд. Когато краката ти са толкова уморени, че трябва да се влачиш до центъра на ринга, бори се още един рунд. Когато ръцете ти са толкова уморени, че едва можеш да ги повдигаш, бори се още един рунд. Когато носът ти кърви и очите ти са посинени и си толкова уморен, че ти се ще противникът ти да ти забие един удар в челюстта и да те приспи, бори се още един рунд. Помни, че мъжът, който винаги се бори още един рунд, не може да бъде победен."
Джеймс Корбет
Из "Стъпки към върха"
Зиг Зиглър
Кибеа
***
Този, който избира началото на пътя, избира и края му.
***
"Смелостта може да се научи, така както едно дете се учи да говори."
Еврипид
***
Успехът се състои от редица малки ежедневни победи!
***
"Голямата цел на образованието е не знание, а действие."
Хърбърт Спенсър
***
Където има любов, присъства и бог.
***
Бори се още един рунд. Когато краката ти са толкова уморени, че трябва да се влачиш до центъра на ринга, бори се още един рунд. Когато ръцете ти са толкова уморени, че едва можеш да ги повдигаш, бори се още един рунд. Когато носът ти кърви и очите ти са посинени и си толкова уморен, че ти се ще противникът ти да ти забие един удар в челюстта и да те приспи, бори се още един рунд. Помни, че мъжът, който винаги се бори още един рунд, не може да бъде победен."
Джеймс Корбет
Из "Стъпки към върха"
Зиг Зиглър
Кибеа
И пак за хармонията
"На единия склон на живописен хълм в Италия, по средата на пътя между Венеция и Верона, бил кацнал малък хан. Една вечер в него пристигнал пътник.
- За къде пътуваш? - попитал го ханджията.
- От Венеция съм и отивам да живея във Верона - отговорил пътника
- Кажи ми, що за хора живеят във Венеция? - попитал на свой ред ханджията.
- Ужасни са! - възкликнал пътникът. - те са студени и никой от никого не се интересува. Пръста си няма да помръднат да помогнат на човек. Затова напуснах града.
- Ами тогава - измърморил ханджията - и във Верона няма да ти хареса... Хората там са абсолютно същите!
Разочарован от думите на ханджията, пътникът се оттеглил в стаята си.
По-късно същата вечер в хана дошъл и друг пътник.
- Закъде пътуваш? - попитал и него ханджията.
- От Верона съм и отивам да живея във Венеция - отговорил вторият пътник. - Кажи ми, що за хора живеят във Венеция?
- А що за хора живеят във Верона? - попитал го ханджията.
- Чудесни са! - възкликнал пътникът - Те са сърдечни, грижовни, добродушни и винаги ще ти помогнат. Толкова ми е мъчно, че трябваше да ги оставя.
- Тогава много ще ти хареса и във Венеция - казал ханджията. - Хората там са абсолютно същите!
Поуката
Хората се отнасят с теб така,
както ти се отнасяш с тях."
Из "Изкуството на разговора"
Алън и Барбара Пийз
Сиела
- За къде пътуваш? - попитал го ханджията.
- От Венеция съм и отивам да живея във Верона - отговорил пътника
- Кажи ми, що за хора живеят във Венеция? - попитал на свой ред ханджията.
- Ужасни са! - възкликнал пътникът. - те са студени и никой от никого не се интересува. Пръста си няма да помръднат да помогнат на човек. Затова напуснах града.
- Ами тогава - измърморил ханджията - и във Верона няма да ти хареса... Хората там са абсолютно същите!
Разочарован от думите на ханджията, пътникът се оттеглил в стаята си.
По-късно същата вечер в хана дошъл и друг пътник.
- Закъде пътуваш? - попитал и него ханджията.
- От Верона съм и отивам да живея във Венеция - отговорил вторият пътник. - Кажи ми, що за хора живеят във Венеция?
- А що за хора живеят във Верона? - попитал го ханджията.
- Чудесни са! - възкликнал пътникът - Те са сърдечни, грижовни, добродушни и винаги ще ти помогнат. Толкова ми е мъчно, че трябваше да ги оставя.
- Тогава много ще ти хареса и във Венеция - казал ханджията. - Хората там са абсолютно същите!
Поуката
Хората се отнасят с теб така,
както ти се отнасяш с тях."
Из "Изкуството на разговора"
Алън и Барбара Пийз
Сиела
Няколко думи за ... брака!
"Това е тиранията на брака: обетите, с които се обвързваме, изваждат на яве най-лошото в нас. Хвърлени чинии, тръшнати врати, изкривени лица - и всичко това като част от договора. Никой не ни предупреждава за това. Никой не ни казва, че единствената безусловна любов е между родител и дете. Но страстта между мъж и жена не е безкрайна. Ако при вас продължава хиляда дни, можете да се смятате за късметлии...
Няма нищо толкова самотно, колкото брака."
Дани Шапиро, "Картина на разрухата"
Няма нищо толкова самотно, колкото брака."
Дани Шапиро, "Картина на разрухата"
Любов
"...В какво седи святото предназначение на човека? В придобиване на разумната любов и светлата мисъл. Кои са отличителните качества на разумната любов и светлата мисъл? Разумната любов обединява нещата. В нея няма никакво разединяване. Светлата мисъл изключва всякакво вкисване, гниене, ферментиране на нещата. Как познаваме кой човек живее в разумната любов, в шестия ден на Битието? Който живее в шестия ден, в деня на любовта, забравя своите лични интереси и се стреми към едно: да приложи закона на любовта в своя живот. Той познава проявите на разумната любов, придобива нови, възвишени възгледи, които осмислят живота му. Той има правилни отношения към Бога, към хората и към своята душа. Този човек наричаме човек на шестата раса - новия човек...."
"Любов"
Петър Дънов
"Любов"
Петър Дънов
Живот под наем
"Раждането на човека е дар от Бога,
а изживеният живот - дар от човека за Бога"
- това са уводните редове в "Живот под наем. На прага на финия свят" на В. Тихоплав и Т. Тихоплав - автори, които ни представят чрез безброй доказателства на съвременната наука същността на човешката душа, дух и финия свят.
"Истинският учен не може да не е вярващ, тъй като естествените закони и законите на Бога са едно и също" - Медлер
"Не разбираме или се преструваме, че не знаем за съкровищата на своя вътрешен свят, който не само, че не отстъпва по богатства на външния свят, но и го превъзхожда. Днес едва ли някой би оспорил твърдението, че единствената ни достойна цел е стремежът към усъвършенстване на човешкия дух..."
"Без да познаваме законите на финия свят, които са в основата на мирозданието, ние сме като слепи котета. Не сме наясно с мисията си на Земята, не знаем, че животът ни е даден под наем и че за него рано или късно ще ни бъде потърсена сметка."
"На всички ни е дадено да обичаме и да бъдем обичани, да бъдем здрави и щастливи, да съзерцаваме и творим, да усъвършенстваме душата и духа си, така че в края на земния си път да не се срамуваме да кажем на Бога:
"Ти ми даде живота, който достойно преживях!""
...Тук започнах да разгръщам пожълтелите си тефтери с моите си стихове, блоговете, в които съм публикувала и открих ето това, написано пре 1979 г. :)
Живот, какво си ти
Вървиш по уличка незнайна
и мислиш си за бъдния живот,
че всичко е една жестока тайна
и ти не знаеш следващия ход.
"Зящо живея?" - често ти се питаш
-за щастие или във мамещи лъжи,
а после се усмихваш, сякъш искаш
да ти се сбъднат всичките мечти.
Да! После стават те реалност
във някой хубав слънчев ден,
но всичко идва бавно,
а си отива бързо-
като стрела отлита мечтаното от мен.
Така тече живота и си отминава,
прелитат лошите и хубавите дни,
а спомените само скръб навяват
не знаеш утре колко ще боли...
И някой ден смъртта ще ти похлопа на вратата,
ще се попиташ - "Защо ли съм живял?"
-тогава гордо, смело си вдигни главата
и изречи: "Достойно съм живял!"
2. 02. 1979 г.
"Да се мисли за смъртта е страшно, но тя не подминава никого. Този, който помни, че я има, променя приоритета на ценностите си. И тогава много проблеми, които понякога изглеждат глобални и неразрешими, се оказват дребни в сравнение с вечността, а понякога дори не си струва да бъдат решавани. При всички условия на земния живот е необходимо и може да се върви по пътя на развитието, на еволюцията в духовен план, да се повишава честотата на собствените мисли и емоции, което означава да се облагородяват действията и постъпките. Защото тези условия не са създадени случайно. Те изцяло се определят от нашите предишни животи и от законите на мирозданието. Помнейки това, трябва да намерим у себе си сили с чест да се справим с преподадения ни урок...
...Мъдростта, жизнения опит, радостта
от любовта, любовта кам Бога и любовта към децата,
любовта към другите човешки същества са част от
земния опит. Дошъл си на Земята, за да се научиш
на тази любов.- Дейвид Хаят..."
Книгата завършва със следната притча:
"Не съвсем духовно развит човек се обръща към Бога с "предложение за сътрудничество": "Гссподи, аз съм гладен и беден. Помогни ми, защото иначе няма да вярвам т Теб!"
Бог, който с любов и съчувствие наблюдава жизнения път на този човек, безмълвно му отговаря: "С нищо не мога да ти помогна, защото нямам нито храна, нито пари. Но аз съм създал принципите на битието. И ако ти се настроиш да възприемаш нелокални енергии, ще овладееш тези принципи и сам ще ръководиш собствената си съдба. Цялата Вселена ще ти помага. Инициативата е в твои ръце!"
Ползваните цитати са от "Живот под наем. На прага на финия свят"
В. Тихоплв
Т. Тихоплав
НСМ Медиа
а изживеният живот - дар от човека за Бога"
- това са уводните редове в "Живот под наем. На прага на финия свят" на В. Тихоплав и Т. Тихоплав - автори, които ни представят чрез безброй доказателства на съвременната наука същността на човешката душа, дух и финия свят.
"Истинският учен не може да не е вярващ, тъй като естествените закони и законите на Бога са едно и също" - Медлер
"Не разбираме или се преструваме, че не знаем за съкровищата на своя вътрешен свят, който не само, че не отстъпва по богатства на външния свят, но и го превъзхожда. Днес едва ли някой би оспорил твърдението, че единствената ни достойна цел е стремежът към усъвършенстване на човешкия дух..."
"Без да познаваме законите на финия свят, които са в основата на мирозданието, ние сме като слепи котета. Не сме наясно с мисията си на Земята, не знаем, че животът ни е даден под наем и че за него рано или късно ще ни бъде потърсена сметка."
"На всички ни е дадено да обичаме и да бъдем обичани, да бъдем здрави и щастливи, да съзерцаваме и творим, да усъвършенстваме душата и духа си, така че в края на земния си път да не се срамуваме да кажем на Бога:
"Ти ми даде живота, който достойно преживях!""
...Тук започнах да разгръщам пожълтелите си тефтери с моите си стихове, блоговете, в които съм публикувала и открих ето това, написано пре 1979 г. :)
Живот, какво си ти
Вървиш по уличка незнайна
и мислиш си за бъдния живот,
че всичко е една жестока тайна
и ти не знаеш следващия ход.
"Зящо живея?" - често ти се питаш
-за щастие или във мамещи лъжи,
а после се усмихваш, сякъш искаш
да ти се сбъднат всичките мечти.
Да! После стават те реалност
във някой хубав слънчев ден,
но всичко идва бавно,
а си отива бързо-
като стрела отлита мечтаното от мен.
Така тече живота и си отминава,
прелитат лошите и хубавите дни,
а спомените само скръб навяват
не знаеш утре колко ще боли...
И някой ден смъртта ще ти похлопа на вратата,
ще се попиташ - "Защо ли съм живял?"
-тогава гордо, смело си вдигни главата
и изречи: "Достойно съм живял!"
2. 02. 1979 г.
"Да се мисли за смъртта е страшно, но тя не подминава никого. Този, който помни, че я има, променя приоритета на ценностите си. И тогава много проблеми, които понякога изглеждат глобални и неразрешими, се оказват дребни в сравнение с вечността, а понякога дори не си струва да бъдат решавани. При всички условия на земния живот е необходимо и може да се върви по пътя на развитието, на еволюцията в духовен план, да се повишава честотата на собствените мисли и емоции, което означава да се облагородяват действията и постъпките. Защото тези условия не са създадени случайно. Те изцяло се определят от нашите предишни животи и от законите на мирозданието. Помнейки това, трябва да намерим у себе си сили с чест да се справим с преподадения ни урок...
...Мъдростта, жизнения опит, радостта
от любовта, любовта кам Бога и любовта към децата,
любовта към другите човешки същества са част от
земния опит. Дошъл си на Земята, за да се научиш
на тази любов.- Дейвид Хаят..."
Книгата завършва със следната притча:
"Не съвсем духовно развит човек се обръща към Бога с "предложение за сътрудничество": "Гссподи, аз съм гладен и беден. Помогни ми, защото иначе няма да вярвам т Теб!"
Бог, който с любов и съчувствие наблюдава жизнения път на този човек, безмълвно му отговаря: "С нищо не мога да ти помогна, защото нямам нито храна, нито пари. Но аз съм създал принципите на битието. И ако ти се настроиш да възприемаш нелокални енергии, ще овладееш тези принципи и сам ще ръководиш собствената си съдба. Цялата Вселена ще ти помага. Инициативата е в твои ръце!"
Ползваните цитати са от "Живот под наем. На прага на финия свят"
В. Тихоплв
Т. Тихоплав
НСМ Медиа
Кришнамурти за образованието
"Да разбереш живота означава да разбереш себе си, това е и началото, и краят на образованието" - твърди авторът на книгата "Образованието и смисълът на живота" - Джиду Кришнамурти. Въпреки, че страниците ѝ са написани преди повече от 50 години, те звучат актуално и днес - доказателство за непреходността на прозренията на големия духовен учител.
"Е, какъв е смисълът на живота? За какво живеем и за какво се борим? Ако се образоваме само да се издигнем , да получим по-добра служба, да вършим по-добре работата си, да властваме над другите, тогава животът ни ще бъде повърхностен и празен. Ако се образоваме само за да сме изучени, вещи в книгите, или специалисти, пристрастени към знанията, тогава ние ще допринасяме за разрушенията и нещастията по света...
...Може да сме високообразовани, но ако мислите и чувствата ни не са едно цяло, житотът ни е непълен, противоречив, изпълнен със страхове. Той има малко смисъл, ако образованието не започне да култивира цялостен възглед за живота...
...За повечето хора смисълът на живота като цяло не е от първостепенно значение. Образованието набляга на второстепенни ценности, като ни прави специалисти само в някоя област на знанията. Макар, че знанията и ефикасността са необходими, да се набляга само върху това води до конфликт и объркване....
...Функцията на образованието е да създаде цялостни , интелигентни човешки същества. Ние може да завършим образованието си и да сме механично работоспособни, без да сме интелигентни.Интелектът не е просто владеене на информация, той не се извлича от книгите, нито пък означава да имаш ловко, самозащитно, агресивно поведение. Човек, който не е учил, може да е по-интелигентен от изучения...
...Образованието трябва да ни помогне да намерим трайни ценности, за да не се вкопчваме във формули и да не повтаряме лозунги. То трябва да ни помогне да премахнем националните и социалните прегради, вместо да ги подчертава, защото те пораждат вражда между хората. За съжаление , сегашната образователна система ни превръща в раболепни, механични и дълбоко неинтелигентни хора. Въпреки, че ни развива в интелектуално отношение, вътрешно тя ни оставя непълни, лишени от смисъл и творчески усет....
...Ние премахваме страха, когато разберем себе си.Човек трябва да е безкрайно гъвкав, за да се бори всеки момент с живота, да посреща трудностите и пречките. Следователно, той трябва да е свободен от теории и от определен начин на мислене...
... Великите художници и писатели са били творци за разлика от нас, които сме само наблюдатели...
...Струва ни се, че ако научим някакъв метод, стил, техникческо умение бихме живели щастливо, творчески, но това е възможно само когато се чувстваме вътрешно богати...
...Любовта към красотата може да бъде изразена с песен, с усмивка или с мълчание, но повечето хора не са склонни да замълчат. Ние не намираме време да наблюдаме птиците, носещите се по небето облаци, защото сме твърде заети с търсене на удоволствия. Как да помогнем на децата си да имат будно съзнание и чувствителност, когато в сърцата ни няма красота?...
...Нека използваме всяка възможност, за да събудим в тях радостта от съзерцанието не само на красотата, създадена от човека, но и красотата на природата."
из "Образованито и смисълът на живота"
Джиду Кришнамурти
"Е, какъв е смисълът на живота? За какво живеем и за какво се борим? Ако се образоваме само да се издигнем , да получим по-добра служба, да вършим по-добре работата си, да властваме над другите, тогава животът ни ще бъде повърхностен и празен. Ако се образоваме само за да сме изучени, вещи в книгите, или специалисти, пристрастени към знанията, тогава ние ще допринасяме за разрушенията и нещастията по света...
...Може да сме високообразовани, но ако мислите и чувствата ни не са едно цяло, житотът ни е непълен, противоречив, изпълнен със страхове. Той има малко смисъл, ако образованието не започне да култивира цялостен възглед за живота...
...За повечето хора смисълът на живота като цяло не е от първостепенно значение. Образованието набляга на второстепенни ценности, като ни прави специалисти само в някоя област на знанията. Макар, че знанията и ефикасността са необходими, да се набляга само върху това води до конфликт и объркване....
...Функцията на образованието е да създаде цялостни , интелигентни човешки същества. Ние може да завършим образованието си и да сме механично работоспособни, без да сме интелигентни.Интелектът не е просто владеене на информация, той не се извлича от книгите, нито пък означава да имаш ловко, самозащитно, агресивно поведение. Човек, който не е учил, може да е по-интелигентен от изучения...
...Образованието трябва да ни помогне да намерим трайни ценности, за да не се вкопчваме във формули и да не повтаряме лозунги. То трябва да ни помогне да премахнем националните и социалните прегради, вместо да ги подчертава, защото те пораждат вражда между хората. За съжаление , сегашната образователна система ни превръща в раболепни, механични и дълбоко неинтелигентни хора. Въпреки, че ни развива в интелектуално отношение, вътрешно тя ни оставя непълни, лишени от смисъл и творчески усет....
...Ние премахваме страха, когато разберем себе си.Човек трябва да е безкрайно гъвкав, за да се бори всеки момент с живота, да посреща трудностите и пречките. Следователно, той трябва да е свободен от теории и от определен начин на мислене...
... Великите художници и писатели са били творци за разлика от нас, които сме само наблюдатели...
...Струва ни се, че ако научим някакъв метод, стил, техникческо умение бихме живели щастливо, творчески, но това е възможно само когато се чувстваме вътрешно богати...
...Любовта към красотата може да бъде изразена с песен, с усмивка или с мълчание, но повечето хора не са склонни да замълчат. Ние не намираме време да наблюдаме птиците, носещите се по небето облаци, защото сме твърде заети с търсене на удоволствия. Как да помогнем на децата си да имат будно съзнание и чувствителност, когато в сърцата ни няма красота?...
...Нека използваме всяка възможност, за да събудим в тях радостта от съзерцанието не само на красотата, създадена от човека, но и красотата на природата."
из "Образованито и смисълът на живота"
Джиду Кришнамурти
За мечтите и случайностите
Новото духовно съзнание се състои в това да се превърнат мечтите в реалност, което е било същността на човешките стремежи винаги и навсякъде. Вселената започва наистина да изглежда като сцена, на която се реализират най-съкровените ни стремежи...
Но съществува една особеност. Вселената е устроена така, че да откликва на нашето съзнание, и тя ни дава само онова, което сами сме вложили в нея според нивото на съзнанието си. Ето защо процесът на преоткриване кои сме и за какво сме дошли на този свят и приучването ни да следваме мистичните случайности, които ни водят, зависи до голяма степен от способността ни да бъдем с позитивна нагласа и да откриваме златната нишка във всичко, което се случва.
Ние преживяваме ново духовно самосъзнание, като преминаваме през редица откровения, които ни извеждат на все нови нива на разбиране. Всеки етап ни разкрива по-широка перспектива. Но също така ни изправя и пред своите предизвикателства. Не е достатъчно само да се докоснем до всяко ниво на разширено съзнание. Трябва да сме готови да живеем според него, да използваме в ежедневния си живот онази степен, до която сме достигнали със съзнанието си. Дори веднъж да проявим негативизъм, целият поток на развитие може да се блокира.
Значимите случайности могат да се изявят, по всяко време. В хода на най-обичайната ни делнична заетост напълно възможно е необичаен шанс да прикове нашето внимание. Например, случва ни се да си спомним за стар приятел, за когото не ни е идвало наум години наред, и когато вече сме забравили за това, най-ненадейно го срещаме на другия ден. Или например, виждаме човек, който се занимава с дейност, за която ни се ще да разберем нещо повече, и ето че се озоваваме седнали срещу него на масата в някой ресторант още същия ден.
Случайните съвпадения могат да ни дадат навреме търсената информация, от която се нуждаем, но не сме знаели как да я получим. Или внезапно разбираме, че хобито или интересите, които са ни вълнували навремето, са били само подготовка за нова възможност или работа, която сега ни се открива. Независимо как конкретно се проявява случайността, за нас е ясно, че това не е просто на късмет и шанс. Когато някоя случайност привлече нашето внимание, ние поне за миг оставаме смаяни от станалото. На някакво ниво на съзнание долавяме, че събитията са били предопределени, че е предначертано да се случат точно този момент, за да тласнат живота ни в нова, по-духовно осмислена посока.
Ейбрахам Линкълн пише за една такава случайност в младежките си години. В онзи момент Линкълн почувствал, че в живота си може да постигне повече, а не да бъде обикновен фермер или занаятчия, както неговите съграждани от малкото градче на щата Илинойс. Един ден той срещнал амбулантен търговец, който очевидно бил изпаднал в голямо затруднение, защото помолил Линкълн да купи от него старо сандъче със стоки, пове¬чето от които без никаква стойност, за един долар. Линкълн спокойно би могъл да откаже на пропадналия търговец, но той му дал парите и прибрал стоката. И едва по-късно, когато разчиствал сандъчето, Линкълн открил сред старите съдове и дреболии пълен комплект правна литература, по която той се самообразовал, за да стане правист и да продължи да следва своята удивителна съдба .
Шведският психолог Карл Юнг е първият модерен мислител, който е дал определение на този мистичен феномен. Той го назовава синхронност, откриване на смисъла, който се крие зад случайните съвпадения. Юнг твърди, че синхронността е акаузален принцип във вселената, закон, чието действие има за цел да тласне съзнанието на хората към разгръщане и растеж .
При един от своите психотерапевтични случаи Юнг става свидетел на особено характерен пример. Негова пациентка се оказва една особено благовъзпитана дама, която е обхваната от мания за преследване. Юнг изследва нейните сънища, надявайки се да я накара да се отвори за светлата, жизнерадостна и интуитивна страна на своята същност. Сънищата й напоследък са свързани с това, че тя има отношения с един скарабей, но тя твърдо се съпротивлява на всякакви опити за интерпретация. И точно в този момент Юнг чува странно почукване на стъклото и когато дръпва завесите, там, от външната страна на стъклото се намирал един скарабей, бръмбар, който бил изключителна рядкост за онзи район. Тази случка въздействала на жената толкова силно според Юнг, че тя продължила много успешно своето лечение . Малцина от нас могат да се обърнат назад и да разгледат живота си, без да забележат цяла поредица от явления на синхронност, които са ни тласнали към настоящата професия, съпруг или съпруга, към кръга от приятели и съмишленици, на които разчитаме. Много по-трудно е да се разберат тези жизнено важни събития в момента на ставането им в настоящето. Значимите случайности могат да бъдат силно показателни, както в разгледания случай. Но могат също така да бъдат и едва доловими и изплъзващи се и лесно да ни убегнат -особено ако сме подвластни на стария подход към явленията от света - сякаш са просто плод на случая и обстоятелствата.
Индивидуалното предизвикателство за всеки от нас е да преодолеем културните предпоставки, които ни тласкат към това да свеждаме живота си до обичайното, посредственото и лишеното от всякаква мистичност. Повечето измежду нас са свикнали да се ръководят в живота единствено от своето его и да се събуждат сутрин с нагласата, че всичко, което предстои през деня, зависи от техния съзнателен контрол. Създаваме си наум цял списък от проекти, който не подлежи на корекции, и които на всяка цена трябва да осъществим. И тъй следваме тези свои цели така, сякаш вървим през тунел. В същото време мистерията на живота не ни напуска нито за миг, танцува покрай живота ни и в мигове на проблясък ни разкрива неподозирани възможности. И ето че можем да-поспрем, да променим своята едностранна насоченост и да се възползваме от всички възможности, които ни се изпречват на пътя.
из "Селестинското пробуждане"
Джеймс Редфийлд
Селестинското пророчество:
Но съществува една особеност. Вселената е устроена така, че да откликва на нашето съзнание, и тя ни дава само онова, което сами сме вложили в нея според нивото на съзнанието си. Ето защо процесът на преоткриване кои сме и за какво сме дошли на този свят и приучването ни да следваме мистичните случайности, които ни водят, зависи до голяма степен от способността ни да бъдем с позитивна нагласа и да откриваме златната нишка във всичко, което се случва.
Ние преживяваме ново духовно самосъзнание, като преминаваме през редица откровения, които ни извеждат на все нови нива на разбиране. Всеки етап ни разкрива по-широка перспектива. Но също така ни изправя и пред своите предизвикателства. Не е достатъчно само да се докоснем до всяко ниво на разширено съзнание. Трябва да сме готови да живеем според него, да използваме в ежедневния си живот онази степен, до която сме достигнали със съзнанието си. Дори веднъж да проявим негативизъм, целият поток на развитие може да се блокира.
Значимите случайности могат да се изявят, по всяко време. В хода на най-обичайната ни делнична заетост напълно възможно е необичаен шанс да прикове нашето внимание. Например, случва ни се да си спомним за стар приятел, за когото не ни е идвало наум години наред, и когато вече сме забравили за това, най-ненадейно го срещаме на другия ден. Или например, виждаме човек, който се занимава с дейност, за която ни се ще да разберем нещо повече, и ето че се озоваваме седнали срещу него на масата в някой ресторант още същия ден.
Случайните съвпадения могат да ни дадат навреме търсената информация, от която се нуждаем, но не сме знаели как да я получим. Или внезапно разбираме, че хобито или интересите, които са ни вълнували навремето, са били само подготовка за нова възможност или работа, която сега ни се открива. Независимо как конкретно се проявява случайността, за нас е ясно, че това не е просто на късмет и шанс. Когато някоя случайност привлече нашето внимание, ние поне за миг оставаме смаяни от станалото. На някакво ниво на съзнание долавяме, че събитията са били предопределени, че е предначертано да се случат точно този момент, за да тласнат живота ни в нова, по-духовно осмислена посока.
Ейбрахам Линкълн пише за една такава случайност в младежките си години. В онзи момент Линкълн почувствал, че в живота си може да постигне повече, а не да бъде обикновен фермер или занаятчия, както неговите съграждани от малкото градче на щата Илинойс. Един ден той срещнал амбулантен търговец, който очевидно бил изпаднал в голямо затруднение, защото помолил Линкълн да купи от него старо сандъче със стоки, пове¬чето от които без никаква стойност, за един долар. Линкълн спокойно би могъл да откаже на пропадналия търговец, но той му дал парите и прибрал стоката. И едва по-късно, когато разчиствал сандъчето, Линкълн открил сред старите съдове и дреболии пълен комплект правна литература, по която той се самообразовал, за да стане правист и да продължи да следва своята удивителна съдба .
Шведският психолог Карл Юнг е първият модерен мислител, който е дал определение на този мистичен феномен. Той го назовава синхронност, откриване на смисъла, който се крие зад случайните съвпадения. Юнг твърди, че синхронността е акаузален принцип във вселената, закон, чието действие има за цел да тласне съзнанието на хората към разгръщане и растеж .
При един от своите психотерапевтични случаи Юнг става свидетел на особено характерен пример. Негова пациентка се оказва една особено благовъзпитана дама, която е обхваната от мания за преследване. Юнг изследва нейните сънища, надявайки се да я накара да се отвори за светлата, жизнерадостна и интуитивна страна на своята същност. Сънищата й напоследък са свързани с това, че тя има отношения с един скарабей, но тя твърдо се съпротивлява на всякакви опити за интерпретация. И точно в този момент Юнг чува странно почукване на стъклото и когато дръпва завесите, там, от външната страна на стъклото се намирал един скарабей, бръмбар, който бил изключителна рядкост за онзи район. Тази случка въздействала на жената толкова силно според Юнг, че тя продължила много успешно своето лечение . Малцина от нас могат да се обърнат назад и да разгледат живота си, без да забележат цяла поредица от явления на синхронност, които са ни тласнали към настоящата професия, съпруг или съпруга, към кръга от приятели и съмишленици, на които разчитаме. Много по-трудно е да се разберат тези жизнено важни събития в момента на ставането им в настоящето. Значимите случайности могат да бъдат силно показателни, както в разгледания случай. Но могат също така да бъдат и едва доловими и изплъзващи се и лесно да ни убегнат -особено ако сме подвластни на стария подход към явленията от света - сякаш са просто плод на случая и обстоятелствата.
Индивидуалното предизвикателство за всеки от нас е да преодолеем културните предпоставки, които ни тласкат към това да свеждаме живота си до обичайното, посредственото и лишеното от всякаква мистичност. Повечето измежду нас са свикнали да се ръководят в живота единствено от своето его и да се събуждат сутрин с нагласата, че всичко, което предстои през деня, зависи от техния съзнателен контрол. Създаваме си наум цял списък от проекти, който не подлежи на корекции, и които на всяка цена трябва да осъществим. И тъй следваме тези свои цели така, сякаш вървим през тунел. В същото време мистерията на живота не ни напуска нито за миг, танцува покрай живота ни и в мигове на проблясък ни разкрива неподозирани възможности. И ето че можем да-поспрем, да променим своята едностранна насоченост и да се възползваме от всички възможности, които ни се изпречват на пътя.
из "Селестинското пробуждане"
Джеймс Редфийлд
Селестинското пророчество:
P.S.Обичам те
Най-великите постижения в науката и изкуството са създадени от хора, работещи самостоятелно. В нито един парк няма статуя, посветена на някакъв комитет.
Обещавай само онова, кoето можеш да дадеш. После дай повече, отколкото си обещал.
Единствено кокошката ляга в полога, за да доведе нещата до успешен край.
З.И.П.
На една бензиностанция видях този надпис поставен на стъклото на някаква кола. Попитах шофьора дали това не е името на кучето му. „А, не - отвърна той. - Надписът ми подсказва, че когато видя недисциплиниран шофьор на пътя, просто трябва да си припомня правилото: „Забравям И Продължавам." Хубав съвет.
Приятно е да получаваш похвали,
но те никога не те учат на нищо ново.
Миналата седмица някой ме попита
какво работя.
За миг се замислих, а после отвърнах:
„Изследователка съм."
И бях доволна от отговора си.
Този стикер за кола, който видяхме докато пътубахме до Сейнт Луис, силно ме впечатли:
Ако си се запътил в погрешна посока, не забравяй че Бог разрешава обратния завой.
Хората често признават,
че паметта им изневерява,
но никога -
че бъркат в оценките си за другите.
Истинско богатство е това,
което представляваш,
а не онова, което притежаваш.
Стара китайска поговорка:
„Онзи, който напуска дома си, за да търси щастие,
тича след сянка."
Стигнала съм до извода, че повечето от нас
харчат пари, които още не са спечелили,
за да си купят неща,
от които нямат нужда,
с желанието да впечатлят хора,
които не харесват.
Когато съдбата ти затваря вратата, влез през прозореца.
Когато се налага да критикуваш подчинените си, не забравяй да започнеш с някоя похвала и да подчертаеш добрите им страни. Помни, че преди да използва бръснача, бръснарят винаги насапунисва клиента.
Признание ли искаш или резултати?
В кабинета на шефа на „Наймън Маркъс"
е окачен следният цитат:
Няма граница зз това,
което можеш да постигнеш,
стига да не обръщаш внимание
кого хвалят.
Само Господ може да си позволи да гледа някого отвисоко.
Следващия път, когато някой те нарани,
и първото нещо, което направиш в отговор,
е да му го върнеш по същия начин,
спомни си, че:
Онзи, който търси отмъщение,
трябва да копае два гроба.
Знам, че гардеробът ти е впечатляващ.
Но от всички неща, които носиш,
най-важен е изразът на лицето ти.
Ако някой запомни костюма, а не усмивката ти,
значи не си се усмихвала достатъчно.
Хорас Джаксън Браун
Обещавай само онова, кoето можеш да дадеш. После дай повече, отколкото си обещал.
Единствено кокошката ляга в полога, за да доведе нещата до успешен край.
З.И.П.
На една бензиностанция видях този надпис поставен на стъклото на някаква кола. Попитах шофьора дали това не е името на кучето му. „А, не - отвърна той. - Надписът ми подсказва, че когато видя недисциплиниран шофьор на пътя, просто трябва да си припомня правилото: „Забравям И Продължавам." Хубав съвет.
Приятно е да получаваш похвали,
но те никога не те учат на нищо ново.
Миналата седмица някой ме попита
какво работя.
За миг се замислих, а после отвърнах:
„Изследователка съм."
И бях доволна от отговора си.
Този стикер за кола, който видяхме докато пътубахме до Сейнт Луис, силно ме впечатли:
Ако си се запътил в погрешна посока, не забравяй че Бог разрешава обратния завой.
Хората често признават,
че паметта им изневерява,
но никога -
че бъркат в оценките си за другите.
Истинско богатство е това,
което представляваш,
а не онова, което притежаваш.
Стара китайска поговорка:
„Онзи, който напуска дома си, за да търси щастие,
тича след сянка."
Стигнала съм до извода, че повечето от нас
харчат пари, които още не са спечелили,
за да си купят неща,
от които нямат нужда,
с желанието да впечатлят хора,
които не харесват.
Когато съдбата ти затваря вратата, влез през прозореца.
Когато се налага да критикуваш подчинените си, не забравяй да започнеш с някоя похвала и да подчертаеш добрите им страни. Помни, че преди да използва бръснача, бръснарят винаги насапунисва клиента.
Признание ли искаш или резултати?
В кабинета на шефа на „Наймън Маркъс"
е окачен следният цитат:
Няма граница зз това,
което можеш да постигнеш,
стига да не обръщаш внимание
кого хвалят.
Само Господ може да си позволи да гледа някого отвисоко.
Следващия път, когато някой те нарани,
и първото нещо, което направиш в отговор,
е да му го върнеш по същия начин,
спомни си, че:
Онзи, който търси отмъщение,
трябва да копае два гроба.
Знам, че гардеробът ти е впечатляващ.
Но от всички неща, които носиш,
най-важен е изразът на лицето ти.
Ако някой запомни костюма, а не усмивката ти,
значи не си се усмихвала достатъчно.
Хорас Джаксън Браун
УСПЕХОЛОГИЯ НА ЛЮБОВТА
УЧЕБНИК ЗА УМНИ ВЛЮБЕНИ
Николай Иванович Курдюмов
НА МОИТЕ УМНИ ДЕЦА, И НА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ…
Любовта идва и си отива,
И окрилява, и осъжда,
Отнема разума, тревожи, замайва,
Изобщо прави каквото иска –
А ние стърчим, като лапнишарани.
Любовта не е какво и да е.
Любовта трябва да се твори!
Любов е най-неопределената дума на Земята.
Всеки подразбира своя личен кеф. Но никой не знае, какво точно иска. Това още повече обърква.
Любовта се смята за чувство. Но преди всичко това е дейност. За да бъде тя успешна, са нужни специални знания и някои умения. Но никой никъде не ги преподава.
Затова любовта е единствената област, в която и от научна и от етическа гледна точка е прието да си останеш безпомощен идиот. Любовта е равна на алкохола по степен на увреждане на ума: на влюбения, както и на пияния, прощават всяко безумство – какво можеш да вземеш от него?..
Смята се, че любовта е нещо стихийно, дори фатално. Във вас, във вашия ум – стихия. Не ви ли се струва странно това?..
Доста много хора биха сметнали, че опита да се изследва любовта е оскърбяване на свещената тайна. Този приятелски трактат не е за тях. Той е за тези, които се опитват да минат в любовта без неприятности и страдания. Тях ще ги зарадвам веднага: това е много лесно – трябват малко знания и разбиране.
Той е за тези, които искат да създадат добра семейна двойка, но наивно смятат, че да се влюбят е достатъчно. Искам да ги информирам веднага: младежи, отпуснете се – смисъла на думите любов и семейство е толкова различен, че дори не е близък, и преди да си пъхате пръстите, следва внимателно да изучите инструкциите на електрическата месомелачка.
Такива инструкции никъде не съм срещал. Между другото, предмета на любовта ми се струва много прост и ясен. Затова реших да споделя опита си. Разбира се, това е само моя опит, на никого не го натрапвам.
УБЕЖДАВАНЕ НА ЧИТАТЕЛЯ
1. Може би, повече хора биха прочели този опус, ако той съдържаше солени шеги на тема непримиримите различия между половете. Но съм убеден, че по въпросите за любовта, ние сме абсолютно равноправни. Глупостта или мъдростта, слабостта или силата в тази работа изобщо не зависят от пола.
Ако като мъж, сте уверени, че имате повече права да криввате от правия път, отколкото вашата жена – това са си ваши умствени проблеми. Ако вие, като жена, сте решили, че вашия мъж е длъжен да ви осигури луксозно съществуване само затова, че спите с него – това си е ваш проблем. Повярвайте, че да вървите на каишка след традицията по въпросите на щастието е глупаво и рисковано. Тука има значение само едно – взаимното съгласие.
2. Има една причина, която пречи при изучаването на произволен предмет: дума и куп от думи, които не сте разбрали или сте изтълкували неправилно.
Ние сме свикнали да изпускаме непознатите думи още от детството си – училището ни е научило така. А сега, ако ни попадне някакъв труден текст, ругаем автора или го захвърляме в ъгъла. Ние сме сигурни, че такъв текст не може да бъде разбран по принцип. Но работата е в разбирането на думите.
Ако текстът започне да ви става скучен, ако започне да ви дразни, чувствате, че тъпеете или ви се доспива – значи сте пропуснали непозната дума. И не търсете други причини! Търсете думата. Тя е някъде там, до където ви е било разбираемо и интересно. Търсете думата във фразата, смисълът на която вече не можете ясно да си представите.
Предметът на любовта е труден с маса неопределени думи, струващи ни се всеобщоупотребявани и разбираеми. Любов, живот, щастие, близост, грижа, помощ, съчувствие, вина и др., всеки ги разбира по своему, прието е да се смята, че те нямат точни определения. Но ако това е така, ние няма да имаме никакви шансове да се договорим и да постигнем успех. Всички думи имат точно определение. Колкото по-добре владеете нещо, толкова по-точно го определяте.
Затова ще се постарая да използвам по-малко неопределени думи, или ще ги определям по-точно в контекста. Но ако възникне проблем, без да ви мързи, надникнете в тълковния речник.
3. Въпреки първия ми порив да напиша нещо леко и смешно, из под клавишите изпълзя истински учебник. Докато пишех си изясних: трябва да се спомене за всичко, което е свършило работа и е помогнало. Свършиха работа и помогнаха и законите на отношенията, открити от Рон Хабърд. (Ако това име ви е познато само от вестниците, искам да ви успокоя: към сектата на саентолозите нямат отношение нито самия Хабърт, нито неговата наука.) Тези данни са доста обширни, но без тях не може да се мине. Затова, четете без да бързате, бавно, на ден по глава, за да не се претоварите.
ПРЕДИСТОРИЯ
Да-а-а… Някога обичах. Сега няма време.
Навярно на мен ми е провървяло: в областта на любовта съм душевно здрав. Тя никога не е предизвиквала притъмняване в очите, диви ексцеси или желание да се давя. Чувам от страна на женската половина скептическото: “ти не си способен да обичаш, чукан недодялан”. Отговарям:
1. Да обичаш и да изглупяваш са две съвсем различни занимания.
2. А на вас приятно ли ви е, когато заради вас някой си губи главата?.. Това е просто симптом на ниска самооценка.
За първи път се влюбих в първи клас. И беше силно. Боготворях, мечтаех и свирех на хармониката тъжни мелодии. А след това просто предложих да бъдем приятели, и бях на седмото небе от щастие, когато получих строго съгласие. И ние бяхме приятели, докато не се преместих да живея в Адлер.
Имаше там едно момиче – по нея вехнеха всички наоколо. Не беше красавица, но беше обаятелна, смела и осъзнаваща собствената си значимост. Аз бях дебел и непохватен. Обичах безмълвно и безнадеждно, безутешен от пети до десети клас. Никакви амбиции и ексцеси – какъв е смисъла?.. По-късно се оказа, че сме доста сродни души и именно това ме е привличало към нея. През тези години комплекса на “шишкото” го компенсирах с китарата, с начетеност и добродушие.
Постъпвайки в академията, отслабвайки и вече подходящ за женене, явно, не престанах да бъда същото момче, което е свикнало да се интересува от някого само като човек. И в момичетата някак естествено започнах да виждам преди всичко човека. Ако човекът е интересен, искрен, близък до мен – то и момичето ми се струваше красиво. Ако ли не – нулев интерес.
За мен външността никога не е имала голямо значение. Идеалите бяха други: в себе си и в другите ценях добродушието и откритостта. Аз не се влюбвах, а дружах. Можех да се привързвам силно, но повече към човека отколкото към тялото. Опитваха се да ме омаят момичета, които не познаваха поражение и се проваляха: ако ще да се пукнеш аз не се влюбвах, а ставах приятел.
Най-накрая, в четвърти курс ми обясниха, че повечето момичета гледат на мен изключително като на мъж. Изпитах огромно разочарование. Стана ми жал за всички тях: инстинктите и чувствата са толкова нетрайни и причиняват толкова болка! И аз още повече се насочих към зоната на човешките отношения.
През пети курс се появи Таня – въплъщение и на човешките и на най-ярките женски качества. Ние бяхме близки по човешки, но като двойка – много различни. Много се привързах към нея, а тя беше влюбена. Реших да бъда с нея, а тя дълго се мяташе между желанието и страха. Дванадесет години се опитвахме да станем близки хора. Необходимо беше да се разбираме един друг дотолкова, че никакви обиди и несъвършенства да не ни пречат да се обичаме. Ние постигнахме това. И едва ли би ни се удало, ако не бяха знанията, за които се опитвам да разкажа.
…За първи път прописах по повод любовта на 23 години. Тогава се увличах по психологията и бях уверен, че човек сам трябва да управлява своите решения и чувства (и бях прав). Начел се предостатъчно в “Студентски меридиан” на плачливи вопли от рода: “аз го заобичах, а той ме изо-о-стави!”, аз се разразих в ръкописен трактат от 22 страници, смисълът, на които беше еднозначен: откачихте ли? Нима може да стане нещо във вашия ум без ваше участие? А вие самите къде сте?! Престанете да прехвърляте вината на другия! Любовта – това си ти самия! Неохотно отпечатаха два абзаца. Разбирам причината - в трактата имаше малко фрази лишени от ярък максимализъм.
Тогава моята теория беше проста: любовта – това е абсолютна чистота на съвестта пред някого или нещо. Ако отдаваш всичко, което можеш, без да подвеждаш, без да прекараш, без да излъжеш, без да криеш, ще чувстваш любовта като награда. Излъжеш ли, прекараш ли дори в нещо незначително, скриеш ли дори трошица – ядец, любовта намалява (като наказание). Правило: почувстваш ли намаляване на любовта търси - или си подвел или си сгрешил. Поправиш ли се – любовта ще се върне.
Ех, колко близко бях до истината тогава! Не отчитах само едно: какво да правиш, ако не те обичат, а напротив, ти се надсмиват. Но тогава в най-трудния ни период, това убеждение ни позволи да оживеем и да останем заедно.
Втория трактат за любовта – след 10 години – беше вече напечатан. На машина. Това беше опит да подредя в главата си законите на отношенията, почерпени от Хабърд и да ги приложа на практика. Момента бе такъв: инфлация, цяла година не можем да се помирим, аз вече обмислях варианти за Сибир, и ние почти се бяхме разбягали. Но разбирахме: децата не са виновни, а и ние просто сме си загубили ума. Трябва да живеем заедно и обезателно с кеф. Но как?! Тук се сблъсках с Дианетиката. И разбрах – ще разбера моите проблеми, ще успея! И всичко, което разбрах написах на хартия, за Таня. Есето остана незавършено, но го четяха с удоволствие и казваха: защо това го няма в ритуалните зали!?
Тогава разбрах, че ни е необходима обща реалност. Или ние напълно се отваряме един за друг, до последното ъгълче, до всички скрити цели и желания, отначало до край, до последната целувка с някого – и получаваме шанс да се разберем един друг истински, реално. Или да си бъдем чужди и да се преструваме, че имаме семейство. На мен ми беше по лесно да се разкрия, на Таня - по-трудно.
Не се получи лесно, продължи половин година. Но в края на краища се получи пробив. Разбрахме какво сме ние и защо си причиняваме един на друг болка. Научихме се да говорим, да изясняваме всяка недомлъвка и да се договаряме. Ето тогава започна нашия истински меден месец. И той продължава и до сега. Т.е. също десет години. Е, какво пък, настанало е време да пиша нов трактат, че то децата вече се разпределят по двойки…
Николай Иванович Курдюмов
НА МОИТЕ УМНИ ДЕЦА, И НА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ…
Любовта идва и си отива,
И окрилява, и осъжда,
Отнема разума, тревожи, замайва,
Изобщо прави каквото иска –
А ние стърчим, като лапнишарани.
Любовта не е какво и да е.
Любовта трябва да се твори!
Любов е най-неопределената дума на Земята.
Всеки подразбира своя личен кеф. Но никой не знае, какво точно иска. Това още повече обърква.
Любовта се смята за чувство. Но преди всичко това е дейност. За да бъде тя успешна, са нужни специални знания и някои умения. Но никой никъде не ги преподава.
Затова любовта е единствената област, в която и от научна и от етическа гледна точка е прието да си останеш безпомощен идиот. Любовта е равна на алкохола по степен на увреждане на ума: на влюбения, както и на пияния, прощават всяко безумство – какво можеш да вземеш от него?..
Смята се, че любовта е нещо стихийно, дори фатално. Във вас, във вашия ум – стихия. Не ви ли се струва странно това?..
Доста много хора биха сметнали, че опита да се изследва любовта е оскърбяване на свещената тайна. Този приятелски трактат не е за тях. Той е за тези, които се опитват да минат в любовта без неприятности и страдания. Тях ще ги зарадвам веднага: това е много лесно – трябват малко знания и разбиране.
Той е за тези, които искат да създадат добра семейна двойка, но наивно смятат, че да се влюбят е достатъчно. Искам да ги информирам веднага: младежи, отпуснете се – смисъла на думите любов и семейство е толкова различен, че дори не е близък, и преди да си пъхате пръстите, следва внимателно да изучите инструкциите на електрическата месомелачка.
Такива инструкции никъде не съм срещал. Между другото, предмета на любовта ми се струва много прост и ясен. Затова реших да споделя опита си. Разбира се, това е само моя опит, на никого не го натрапвам.
УБЕЖДАВАНЕ НА ЧИТАТЕЛЯ
1. Може би, повече хора биха прочели този опус, ако той съдържаше солени шеги на тема непримиримите различия между половете. Но съм убеден, че по въпросите за любовта, ние сме абсолютно равноправни. Глупостта или мъдростта, слабостта или силата в тази работа изобщо не зависят от пола.
Ако като мъж, сте уверени, че имате повече права да криввате от правия път, отколкото вашата жена – това са си ваши умствени проблеми. Ако вие, като жена, сте решили, че вашия мъж е длъжен да ви осигури луксозно съществуване само затова, че спите с него – това си е ваш проблем. Повярвайте, че да вървите на каишка след традицията по въпросите на щастието е глупаво и рисковано. Тука има значение само едно – взаимното съгласие.
2. Има една причина, която пречи при изучаването на произволен предмет: дума и куп от думи, които не сте разбрали или сте изтълкували неправилно.
Ние сме свикнали да изпускаме непознатите думи още от детството си – училището ни е научило така. А сега, ако ни попадне някакъв труден текст, ругаем автора или го захвърляме в ъгъла. Ние сме сигурни, че такъв текст не може да бъде разбран по принцип. Но работата е в разбирането на думите.
Ако текстът започне да ви става скучен, ако започне да ви дразни, чувствате, че тъпеете или ви се доспива – значи сте пропуснали непозната дума. И не търсете други причини! Търсете думата. Тя е някъде там, до където ви е било разбираемо и интересно. Търсете думата във фразата, смисълът на която вече не можете ясно да си представите.
Предметът на любовта е труден с маса неопределени думи, струващи ни се всеобщоупотребявани и разбираеми. Любов, живот, щастие, близост, грижа, помощ, съчувствие, вина и др., всеки ги разбира по своему, прието е да се смята, че те нямат точни определения. Но ако това е така, ние няма да имаме никакви шансове да се договорим и да постигнем успех. Всички думи имат точно определение. Колкото по-добре владеете нещо, толкова по-точно го определяте.
Затова ще се постарая да използвам по-малко неопределени думи, или ще ги определям по-точно в контекста. Но ако възникне проблем, без да ви мързи, надникнете в тълковния речник.
3. Въпреки първия ми порив да напиша нещо леко и смешно, из под клавишите изпълзя истински учебник. Докато пишех си изясних: трябва да се спомене за всичко, което е свършило работа и е помогнало. Свършиха работа и помогнаха и законите на отношенията, открити от Рон Хабърд. (Ако това име ви е познато само от вестниците, искам да ви успокоя: към сектата на саентолозите нямат отношение нито самия Хабърт, нито неговата наука.) Тези данни са доста обширни, но без тях не може да се мине. Затова, четете без да бързате, бавно, на ден по глава, за да не се претоварите.
ПРЕДИСТОРИЯ
Да-а-а… Някога обичах. Сега няма време.
Навярно на мен ми е провървяло: в областта на любовта съм душевно здрав. Тя никога не е предизвиквала притъмняване в очите, диви ексцеси или желание да се давя. Чувам от страна на женската половина скептическото: “ти не си способен да обичаш, чукан недодялан”. Отговарям:
1. Да обичаш и да изглупяваш са две съвсем различни занимания.
2. А на вас приятно ли ви е, когато заради вас някой си губи главата?.. Това е просто симптом на ниска самооценка.
За първи път се влюбих в първи клас. И беше силно. Боготворях, мечтаех и свирех на хармониката тъжни мелодии. А след това просто предложих да бъдем приятели, и бях на седмото небе от щастие, когато получих строго съгласие. И ние бяхме приятели, докато не се преместих да живея в Адлер.
Имаше там едно момиче – по нея вехнеха всички наоколо. Не беше красавица, но беше обаятелна, смела и осъзнаваща собствената си значимост. Аз бях дебел и непохватен. Обичах безмълвно и безнадеждно, безутешен от пети до десети клас. Никакви амбиции и ексцеси – какъв е смисъла?.. По-късно се оказа, че сме доста сродни души и именно това ме е привличало към нея. През тези години комплекса на “шишкото” го компенсирах с китарата, с начетеност и добродушие.
Постъпвайки в академията, отслабвайки и вече подходящ за женене, явно, не престанах да бъда същото момче, което е свикнало да се интересува от някого само като човек. И в момичетата някак естествено започнах да виждам преди всичко човека. Ако човекът е интересен, искрен, близък до мен – то и момичето ми се струваше красиво. Ако ли не – нулев интерес.
За мен външността никога не е имала голямо значение. Идеалите бяха други: в себе си и в другите ценях добродушието и откритостта. Аз не се влюбвах, а дружах. Можех да се привързвам силно, но повече към човека отколкото към тялото. Опитваха се да ме омаят момичета, които не познаваха поражение и се проваляха: ако ще да се пукнеш аз не се влюбвах, а ставах приятел.
Най-накрая, в четвърти курс ми обясниха, че повечето момичета гледат на мен изключително като на мъж. Изпитах огромно разочарование. Стана ми жал за всички тях: инстинктите и чувствата са толкова нетрайни и причиняват толкова болка! И аз още повече се насочих към зоната на човешките отношения.
През пети курс се появи Таня – въплъщение и на човешките и на най-ярките женски качества. Ние бяхме близки по човешки, но като двойка – много различни. Много се привързах към нея, а тя беше влюбена. Реших да бъда с нея, а тя дълго се мяташе между желанието и страха. Дванадесет години се опитвахме да станем близки хора. Необходимо беше да се разбираме един друг дотолкова, че никакви обиди и несъвършенства да не ни пречат да се обичаме. Ние постигнахме това. И едва ли би ни се удало, ако не бяха знанията, за които се опитвам да разкажа.
…За първи път прописах по повод любовта на 23 години. Тогава се увличах по психологията и бях уверен, че човек сам трябва да управлява своите решения и чувства (и бях прав). Начел се предостатъчно в “Студентски меридиан” на плачливи вопли от рода: “аз го заобичах, а той ме изо-о-стави!”, аз се разразих в ръкописен трактат от 22 страници, смисълът, на които беше еднозначен: откачихте ли? Нима може да стане нещо във вашия ум без ваше участие? А вие самите къде сте?! Престанете да прехвърляте вината на другия! Любовта – това си ти самия! Неохотно отпечатаха два абзаца. Разбирам причината - в трактата имаше малко фрази лишени от ярък максимализъм.
Тогава моята теория беше проста: любовта – това е абсолютна чистота на съвестта пред някого или нещо. Ако отдаваш всичко, което можеш, без да подвеждаш, без да прекараш, без да излъжеш, без да криеш, ще чувстваш любовта като награда. Излъжеш ли, прекараш ли дори в нещо незначително, скриеш ли дори трошица – ядец, любовта намалява (като наказание). Правило: почувстваш ли намаляване на любовта търси - или си подвел или си сгрешил. Поправиш ли се – любовта ще се върне.
Ех, колко близко бях до истината тогава! Не отчитах само едно: какво да правиш, ако не те обичат, а напротив, ти се надсмиват. Но тогава в най-трудния ни период, това убеждение ни позволи да оживеем и да останем заедно.
Втория трактат за любовта – след 10 години – беше вече напечатан. На машина. Това беше опит да подредя в главата си законите на отношенията, почерпени от Хабърд и да ги приложа на практика. Момента бе такъв: инфлация, цяла година не можем да се помирим, аз вече обмислях варианти за Сибир, и ние почти се бяхме разбягали. Но разбирахме: децата не са виновни, а и ние просто сме си загубили ума. Трябва да живеем заедно и обезателно с кеф. Но как?! Тук се сблъсках с Дианетиката. И разбрах – ще разбера моите проблеми, ще успея! И всичко, което разбрах написах на хартия, за Таня. Есето остана незавършено, но го четяха с удоволствие и казваха: защо това го няма в ритуалните зали!?
Тогава разбрах, че ни е необходима обща реалност. Или ние напълно се отваряме един за друг, до последното ъгълче, до всички скрити цели и желания, отначало до край, до последната целувка с някого – и получаваме шанс да се разберем един друг истински, реално. Или да си бъдем чужди и да се преструваме, че имаме семейство. На мен ми беше по лесно да се разкрия, на Таня - по-трудно.
Не се получи лесно, продължи половин година. Но в края на краища се получи пробив. Разбрахме какво сме ние и защо си причиняваме един на друг болка. Научихме се да говорим, да изясняваме всяка недомлъвка и да се договаряме. Ето тогава започна нашия истински меден месец. И той продължава и до сега. Т.е. също десет години. Е, какво пък, настанало е време да пиша нов трактат, че то децата вече се разпределят по двойки…
ТРЯБВА ДА ТЕ БИВА, ЗА ДА ТИ ВЪРВИ
“НЕ СЕ НАЛАГА ДА СТЕ НАЙ-ДОБРИЯТ ПРИЯТЕЛ НА ВСИЧКИ - ТОВА Е РАБОТА НА КУЧЕТАТА
Роберто, преподавател в колеж по математика, когото познавам от години, отново ми напомни за тази истина. Неотдавна след събиране у наши общи приятели аз му казах: “ Студентите ти сигурно те обичат - толкова си мил“. Той ме погледна изненадано, после се засмя и отговори: “Да ме обичат ли? Мил ли? Сигурно се шегуваш. В средата на годината и особено през втория семестър, когато стигнем до висшата математика, вече се оплакват ,че съм най-ужасният човек на света . Убедени са , че целта на живота ми е да ги направя нещастни. Но в края на курса, когато вече са овладели трудната материя, се гордеят с това, което са постигнали, и неочаквано вече не съм толкова лош.“
Да те смятат за “прекалено мил“ е недостатък не само на хората, които отговарят за други хора...“
“Трябва да те бива, за да ти върви“
Пеги Клаус
издателство “ЕРА„
Роберто, преподавател в колеж по математика, когото познавам от години, отново ми напомни за тази истина. Неотдавна след събиране у наши общи приятели аз му казах: “ Студентите ти сигурно те обичат - толкова си мил“. Той ме погледна изненадано, после се засмя и отговори: “Да ме обичат ли? Мил ли? Сигурно се шегуваш. В средата на годината и особено през втория семестър, когато стигнем до висшата математика, вече се оплакват ,че съм най-ужасният човек на света . Убедени са , че целта на живота ми е да ги направя нещастни. Но в края на курса, когато вече са овладели трудната материя, се гордеят с това, което са постигнали, и неочаквано вече не съм толкова лош.“
Да те смятат за “прекалено мил“ е недостатък не само на хората, които отговарят за други хора...“
“Трябва да те бива, за да ти върви“
Пеги Клаус
издателство “ЕРА„
Изключителност и достъпност
“Не си заслужава интелигентния човек да си губи времето , за да бъде сред мнозинството. И без това предостатъчно хора спадат към тази категория...“
Г. Х. Харди
“Изкуството да постигаме това, което искаме“
Дейв Лакани
Г. Х. Харди
“Изкуството да постигаме това, което искаме“
Дейв Лакани
УБЕЖДАВАНЕ
"Оставете ме гол и без пари в което и да е градче на Америка и в края на деня ще имам дрехи, храна , подслон, начин да се прехранвам, последователи и достатъчно пари в джоба, за да започна отново. Защо ли? Защото знам точно как да накарам всеки да направи това, което трябва, за да постигнем и двамата целите си."
Дейв Лакани
"Изкуството да постигаме това, което искаме"
Дейв Лакани
"Изкуството да постигаме това, което искаме"
Пол Гоген
Пол Гоген прави равносметка на съдбата си и собственото си творчество по-добре от всеки друг:
"Аз съм велик художник и го знам, защото е така. Преживял съм много. (...) Моят творчески център се намира в мозъка, а не някъде другаде. Аз съм силен, защото никой не ме отклони от пътя, който сам си избрах, и оставам верен на онова, което е в мен."
списание "Велики художници"
Пол Гоген
http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Paul_Gauguin?uselang=bg
Книга за успеха
"Ако се притеснявате от конкуренцията, няма да можете да се съсредочите върху това, което правите... Винаги съм се стремяла да съм на ниво всеки ден."
- Кейти Курик, журналистка
"Може да се издигнете без да възсядате нечии рамене. Може да сте победител, без да давате жертви."
-Хариет Удс, писателка
Катерин Дий
Издателска къща "Хермес"
- Кейти Курик, журналистка
"Може да се издигнете без да възсядате нечии рамене. Може да сте победител, без да давате жертви."
-Хариет Удс, писателка
Катерин Дий
Издателска къща "Хермес"
Книга за самочувствието - кураж
"Правилният път невинаги е най-популярният и най-лесният. Да отстояваш правата си, когато това не е популярно, е най-добрата проверка за силата на характера."
- Маргарет Чейс Смит
Катерин Дий
Издателска къща "Хермес"
- Маргарет Чейс Смит
Катерин Дий
Издателска къща "Хермес"
Книга за самочувствието - красотата
"Ако чувствате, че единствената ви стойност е да бъдете нечие украшение, опасявам се, че някой ден може да повярвате, че наистина сте само това. Времето унищожава подобна красота. Обаче то не може да унищожи начина ви на мислене... , чувството ви за хумор, добротата ви и моралната ви сила."
- Сюзан Сарандън,
в ролята си на г-жа Марч във филма "Малки жени"
сценарист Робин Суикорд
Катерин Дий,
издателска къща "Хермес"
- Сюзан Сарандън,
в ролята си на г-жа Марч във филма "Малки жени"
сценарист Робин Суикорд
Катерин Дий,
издателска къща "Хермес"
Книга за самочувствието
Страхувате се хората да ви видят сами, защото ще си помислят, че нямате приятели?
Чудесно е да се движите в компания. Но също така е чудесно и да сте сами. Опитайте се да прекарате няколко часа в уединение /но не пред телевизора/ и вижте как ще се почувствате - сигурно ще откриете, че е много успокояващо да останете насаме със себе си.
Когато сте сами, обикновено е тихо и спокойно. Често творците са най-продуктивни именно тогава. Усамотението ни помага, ако се опитваме да намерим решение на някой проблем.
За вас то просто може да е необходимо, за да се успокоите от напрегнатия ден.
"Усамотението е солта на живота. То разкрива истинския аромат на всяко преживяване."
- Мей Сартън, писателка, 1912 - 1995
"Когато съм сама, възстановявам силите си. Кариерата се ражда пред публика , талантът - в уединение."
- Мерлин Монро, актриса, 1926 - 1962
"Да си усамотен, означава да ти е добре сам... да правиш каквото желаеш и да се радваш на собственото си присъствие, вместо да страдаш заради нечие чуждо отсъствие."
- Алис Колър, писателка
Катерин Дий,
издателска къща "Хермес"
Чудесно е да се движите в компания. Но също така е чудесно и да сте сами. Опитайте се да прекарате няколко часа в уединение /но не пред телевизора/ и вижте как ще се почувствате - сигурно ще откриете, че е много успокояващо да останете насаме със себе си.
Когато сте сами, обикновено е тихо и спокойно. Често творците са най-продуктивни именно тогава. Усамотението ни помага, ако се опитваме да намерим решение на някой проблем.
За вас то просто може да е необходимо, за да се успокоите от напрегнатия ден.
"Усамотението е солта на живота. То разкрива истинския аромат на всяко преживяване."
- Мей Сартън, писателка, 1912 - 1995
"Когато съм сама, възстановявам силите си. Кариерата се ражда пред публика , талантът - в уединение."
- Мерлин Монро, актриса, 1926 - 1962
"Да си усамотен, означава да ти е добре сам... да правиш каквото желаеш и да се радваш на собственото си присъствие, вместо да страдаш заради нечие чуждо отсъствие."
- Алис Колър, писателка
Катерин Дий,
издателска къща "Хермес"