"Болни сте, но вместо да ви предпише лекарство, докторът ви кара да си водите дневник.
Може да звучи смешно, но съветът си струва. От записването на това, което е в главата и сърцето ви, може да ви олекне. Щом тревожните мисли и чувства минат през писалката върху хартията, вече ви се струва естествено да ги използвате по този начин. Освен това според психолозите воденето на дневник може да повдигне самочувствието ви, защото увеличава самопознанието.
Вземете празна тетрадка и започнете да си водите дневник. Не се старайте да пишете впечатляващо или да имате съвършен правопис и граматика. Това не е домашна работа. Вие сте единствения човек, който ще чете дневника.
Пазете дневниците си и от време на време ги четете."
Трябваше да цитирам това на оня "анонимен", който ми беше написал коментарчето за многото правописни грешки... Заслужава ли си?! E, както казва Гъртруд Елиан - винаги можем да се върнем към нещо по-късно, когато имаме повече знания или по-добри възможности да опитаме отново - пак цитат от горепосочената книжка. Да , мъдро, много мъдро, но нещото, което ме притеснява в блоговете е, че не се възприемат наистина като блогове, а като средство за налагане във нещо, като конкуренция, борба.... И така - ако коментираш - и теб ще те коментират, ако гласуваш - получаваш си гласа... Само че това е моя блог, бе хора. /поне така казват/. Ако нещо ви хареса или нехареса - ок, напишете го, само че аз не съм тръгнала на състезание или на избор на приятелски кръг. Кръгове си имам в изобилие /e, нямам още отпечатъци по поляните ;)/, сигурно е и че страдам от някакво заболяване, което не разбирам. Фактите - имам постоянна нужда от лекарство - писането!
Както и да е... Хубава книжка, много я цитирам в постингите си... Само че, никаде не видях писано нещо за скромността. Нима тя е порок?! Поразрових се из нета и ето на какво попаднах :"Конкуренцията не търпи скромност" http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=5955. Какво трябваше да почувствам - да се уплаша, да се самозабравя... КАКВО? Стана ми тъжно - може би за автора... Няма да се впускам в гръмки фрази, просто си задавам въпроси като: Христос никакви качества ли не е притежавал, та затова е бил толкова скромен... или Ботев, Левски... Само че те са ЛИЧНОСТИ! Видях че из блоговете също се кипри почти същата статийка ;) Само че блогърите - просто са - АНОНИМЕН или "ала - бала" , куклички и какви ли не още... Сигурно е много хубаво да си кукла, само че те и куклите си имат имена. Прочетеш нещо хубаво, погледнеш автора - "ку-ку". E, какво значение има автора, нали си прочел нещо интересно...
"Върви, народе възродени,
към светлаи бъднини върви,
с блогърството - таз сила нова
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От алчност неизменно воден -
и админ ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред - плагиатството не пада
там, гдето глупостта живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите блогъри
кръстосай дух със огнен меч! "
/малка пародия/... и усмивки :)
