Човешки маршрути

Към хоризонта изпъната
и мътно заблестяла,
денонощно забързана
магистрала…
Магистрала, гладко свързала
далечни земи и хора —
без да поглежда встрани,
без да вижда
нагоре…
Магистрала, безспир летяща
в две обратни посоки.
И събрала в паметта си
надежди
и катастрофи.
Магистрала, шумно сближила
едни тържища с други.
И направила дните ни
еднакво равни
и луди.

Но спрете за миг, човеци!
Млъкнете за миг, мотори!
И ще видите горе
пътеката —
встрани от бясната скорост…

Пътека с бавни завои
край дървета, скали и мъх…
Но която
единствено води
към
високия връх.

Георги Константинов
http://www.chitanka.info:82/lib/text/9784

Недялко Йорданов

Клетва

Когато нищо друго няма
във този свят, разполовен
на истина и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.

Дори когато те излъжа,
невъзмутим или смутен,
заклевам те! И ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.

Когато вече ни разделя
безсънна нощ и нервен ден,
във понеделник и в неделя
ти непременно вярвай в мен.

Не в здравите ни златни обърчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.

Защото в битката неравна,
която водим сякъш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.

Дамян Дамянов

Георги Константинов

Още за самотата

Тъжно ми е
за самотното момче,
което пита
какво е любов,
тъжно ми е
за бледото момиче,
предлагащо
платена любов
край шумната магистрала.
Тъжно ми е
за този сбъркан свят,
превърнал
страха от самотата
в делничен бизнес.
Казват, че любовта
давала крила
даже на охлюва...
Но съм виждал
и самотна птица,
пълзяща като охлюв
по земята.

Георги Константинов

Малък трактат за поезията

Защо вярвам в поезията ли?
Защото поезията
няма нищо общо
с ползата.
Докато някои правят
големи пари,
поетът иска да прави
голяма поезия.
В този смисъл
поезията
е безполезно занимание.
Тя е река,
която се влива
в пустиня.
Но реката е в поета.
Самият поет е река -
жива,
развълнувана
и самотна...
А пустинята е наоколо -
безброй
проблясващи дюни
от фалшиво злато.