Защо не мога?!

Заслушах се в песента на славея
отсреща - там, на дървото.
На отсрещното - пееше друг...
Да можех да разбирам езика им!
Дали беше само музика?
Дали имаше текст?
Говорят ли птиците,
или чувствата си обръщат в звуци?
Определено не беше безчувствено!
Беше зашеметяващо!
Беше неземно... омайващо!
...Стана ми тъжно
и смешно
и глупаво...
- аз съчинявах си текст...

Да се усмихваме ли?

Няма да говоря за лицемерието,
против него говорят най-лицемерните хора.
Няма да говоря за добротата -
виждаме я във всеки подъл човек.
Само ще питам, ще задавам въпроси
пък който може - нека си отговори...
- Защо Христос изгони търговците
от храма свещен
без капка вежливост
и свян?!
- А някой виждал ли е
светец, изобразен на икона
с усмивка?!
......................
Някой май беше поставил
подобен въпрос...
Усмихвайки се
дали можем да мислим?!
Можем поне да опитаме...
..............................
Сериозния, замислен поглед
на доказан мъдрец
дали стряска...?
Да, той е толкова скъп...
а усмивките са толкова
лесни...
и леки...

За смисъла

В началото бе светлина,
след това бе словото
и мисълта...
Красота...
и какво е тя
без мисълта...
КраСиви слова,
КраСиви дела,
но ако е черна
мисълта
има ли смисъл
от всичко
това?

Вяра

Много е дълъг пътя
към истината...
Не е просто
изказана дума,
дълго провлачвана,
изкривена от
неясната цел,
пропита от безизходицата
с безброй
накъсани
изходи...
Дълъг е пътя на истината,
но никога равен
на един човешки живот.
Истината
е безвремие.
Истината
е съвършенство.
Истината е осъзнаване.
Истината е чудо.
Истината
е вяра!

Прости

Днес ми се искаше
да пиша-
за теб,
само за теб...
Защо ли не можах
да те открия
в мислите си
- теб, точно теб...
Прости ми...
мисля за толкова
много неща
чрез теб,
благодарение
на теб...
Очите ми гледат
през
твоите...
Изгубвам своята
самоличност...
Исках да пиша
за теб...
а разказвах
за себе си...

В диалог с едн ЧОВЕК

Вярвам в теб,
че не си забравил
човешката си същност.
Вярвам,
че там, някъде,
съзнанието
ти все още помни
някогашното ти АЗ.
Вярвам, че
сетивата ти не са
безкрайно притъпени,
за да не можеш
да различиш
стойността на
истинската
усмивка...
................................
Показваха ти
много цветове
- нали не искаше да
виждаш
хората в
черно и бяло!
Сега не осъзна ли
че черно-бялото е
най - ценно?!
Най-светлата усмивка
не грейва ли най-истински
на черен фон,
а бялото разбра ли,
че не е за всеки
- слънцето в снега
искри!
Разбираиш ме добре,
нали?
...............................

Не ми казвай само,
че си нещастен,
човеко
или щастливо ВЛЮБЕН,
УВИ!
Не падай в
гроба на низките
страсти.
Ти си свободен,
живота
е твой!
- не е ЛЮБОВ това
което в окови
те влачи,
от кога робството
се превърна
в мечти!?
..............................

Добре, добре,
аз не разбирам,
да, аз съм си
най-обикновена
жена.
Аз нямам претенции никакви
и защо са ми
- имам себе си
след толкова много
раздаване...
и ми стига!
Не искам да вярвам,
че не
разбираш това!

Ти СИ?

Не можеш да ме разпънеш на кръст - не съм светица
не можеш да ме замеряш с камъни - грешница не съм,
аз... приемам съдбата си
- живота, този - тук, днешния!

Поисках да съм птица - полетях - защо ли въздуха не остарява?
Поисках си любов - изгорях
той, огънят, на никой не прощава.
Да, водата, земята... това ли ме питаше -
вечни са!
Къде умират птиците,
кога умират птиците,
защо умират птиците?

Безгрешни са!

Птиците

Не разбирам от толкова неща
а тъй бих искала,
не умея да управлявам самолети,
не умея и да летя
на крилете на
някоя мечта,
не умея дори да
порасна,
а тъй бих искала...

Не умея толкова много неща
и не искам!
Птичките летят с лекота -
нали са истински!

Звездна нощ

Късно е!
И дяволите избягаха.
Ангелски чиста
е вечерта.
Ето,
къпя се
в северното сияние
и полюшва ме нежно
нова луна.

Приказките ми,
истинските,
край мен
полетяха.
Кометен дъжд от слова
заваля.
Трябваше ли
да преоткривам вселени
търсейки
светлините
на твойта
душа.

Ангелите не бягат.
Но и не пеят.
Ангелите не спят...
гледат ме.
Ангелите са ангели!
Прости ми!
Но ти си звезда
и огряваш единствено
тъмнината...

Защо?!

Има толкова животи
пред нас да живеем...,
а ние се страхуваме
да потанцуваме
по изострените скални
ръбове
на смелостта.
Страхуваме се
случайно да не се огледаме
- там, долу,
в прозрачното езеро
на кристалната истина!
.....................
Окаяни,
се заключваме
в реалните пясъчни кули,
градени от ветровете
на пожелания наш живот
и очакваме да ни стопли
слънцето.
.....................
Да, то ни огрява
и срива пясъчните ни кули!
.....................
Да не забравяме,
че ние това искахме!
.....................
А има толкова много животи
пред нас!
И само една истина!
- съвършената истина!

Нежно?!

Наивно луди,

разсъблечени

мигове

дуло опрели

в тила ми

ме питат:

- Как оцеля, бе,

откъслечна истина -

на дантела

си станала

от толкова

стреляне...

ПРОВЕРКА

Изсипах душата си

в чаша за уиски,

до нея - купчина

лед.

Живота ми -

в купичка ядки

се сгушил -

гол, олющен,

солен.

..................................

Подават банкнота

- да купят менюто.

Проверявам я

- фалшива е,

да!

................................

Защо ли се смея

и вдигам

наздравица -

ледът,

в чашата

оцвети се

в ЛИЛА!

Един първичен счетоводен документ на душата - в кошчето за отпадъци!

Допуснах много грешки,
зная,
но ти - уж приятел - а не спря
да броиш.
Събра ли броят
на усмивките.
Сборовете дали ще
равниш?
Не искам математика
в душата си!
Животът ми
не е баланс!
Получила съм
всички
незаслужени обиди.
Не искам тях
на никого
да дам!

Това бях аз!

Не ме забравяй!

Това бях аз!

А ти -

не беше ти!

Сега - стани!

Бъди!

Не ме забравяй!

Просто...

П Р О Д Ъ Л Ж И !

Eдно глупаво малко момче

Глупавичкото малко детенце

вървеше по улицата

и събираше

остатъците от храна,

с които хранеше

гълъбите.

Глупавичкото малко детенце

беше пораснало вече

момче

и пак вървеше по улиците

и събираше остатъците,

с които хранешегълъбите.

.....................................................

Прекрасният млад мъж,

с елегантния бял костюм,

който току що слезе

от черната си лимузина

знаеше,

че е едно глупаво малко дете,

което не се притесвява

от белия гълъб,

спуснал се от нейде на рамото му

.....................................................

Те, всичките гълъби,

които бе хранил,

му бяха поднесли света

във краката му!

....................................................

Една жена го загледа умно

от улицата

и ядосано измърмора:

- Глупаво малко момче!