Заслушах се в песента на славея
отсреща - там, на дървото.
На отсрещното - пееше друг...
Да можех да разбирам езика им!
Дали беше само музика?
Дали имаше текст?
Говорят ли птиците,
или чувствата си обръщат в звуци?
Определено не беше безчувствено!
Беше зашеметяващо!
Беше неземно... омайващо!
...Стана ми тъжно
и смешно
и глупаво...
- аз съчинявах си текст...
Защо не мога?!
Публикувано от
Величка Стефанова
on събота, юни 04, 2011
0 коментара:
Публикуване на коментар