Моите нет приказки

http://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82

Работа за нет

Живели не много отдавна един мъж и една жена, които си имали малка фирмичка и вече голямо момче. Мъжът и жената започнали да поостаряват и искали синът им да наследи бизнеса - навлизали шеметно нови технологии, конкуренцията изисквала млади и квалифицирани кадри, а тяхното момче било родено за това... Само гдето  по цял ден стояло пред  компютъра и се ровело в разни сайтчета - аха.бг, елмаз, среща и какви ли не още за запознанства... Трябвало му явно помощничка и бащата бил силно загрижен... Понадниквал от време на време в компютъра му , но виждал само леки момиченца и куп безсмислени бръщолевения в чатовете... Та решил  да намери сам желаната снаха, която да подхожда хем на фамилията, хем на момчето и да му помага в работата...
И решил човека да пусне обява, че търси да назначи мениджър - жена... Работа - за нет. Колкото по-контактна била кандидатката - толкова по-големи шансове за работа. Кандидатката трябвало да представи социални мрежи, блогове, форуми и всички други изяви, които има в нега за да докаже способността си като контактна личност.
Пуснал човека обявата и зачакал... Охоооо, та не минали и две минути и в скайпа му завалели предложения - една представяла социални мрежи с по 5000 приятелства, друга предсатвяла по 50 никнейма във форумите, трета - списъци с по стотици абонати на чат мрежи и т.н. Приемал човека предложенията и обещавал да им се обади допълнително, докато на скайпа не се появила жена с въпрос: : "Мога ли да участвам в конкурса, без да Ви представя списък от контакти в нета, тъй като там са ми много ограничени. Поддържам някаква визия във виртуалното пространство, но времето ми за общуване там е много ограничено, тъй като осъществявам повечето си контакти в реално време. Харесвам нета, тъй като предоставя огромно количества информация, която ползвам и прилагам в работата си, но това скъсява времето за общуване в него. А и в тоя информационен поток контакти винаги могат  да се осъществят, стига човек да е отворен за това. А аз съм. И смятам, че не е нормално да се поддържат десетки, а камо ли и стотици контакти - човешкият мозък  просто не е устроен за подобно нещо. Извинете ме за изказаното мнение, просто винаги споделям това, което мисля, дори и с риск да загубя."
Човекът се усмихнал и автоматично изпратил отговор : Моля , заповядайте на адрес.... да обсъдим процудурата по назначаването."
А в съобщението за работа отбелязал - "Обявеното работно място е  заето"
Станал от стола и отишъл в кабинета на сина си...
"Сине, трябва да назначиш нов мениджър ... Той  пристига след малко , оформете договора... Ние с майка ти се оттегляме... Отиваме на почивка!"
Усмихнал се и излязъл...


Дядото с ябълките


Един старец имал две овощни градини. Едната била близо до къщичката му и той се грижел много добре за нея. Другата била по-далече и я поизоставил. Дошло време да се берат плодовете. Тази градина, която била близо до него, дала разкошни плодове. И на другата плодовете външно били хубави, но вътре били развалени и не ставали за ядене. Не разбрал това стареца и когато започнало брането на плодовете - поръчал да се сипват в общ контейнер, после ги подредили в касетки и - на пазара... Веднага се пооявил се търговец , който видял хубавите ябълки и изкупил всички, но след като разрязал няколко - разбрал, че не стават и върнал ябълките на стареца. Той също срязал няколко и попаднал на хубави, но нямало как да разбере кои са хубави и кои лоши без да ги разреже. Ядосал се човека, подкарал реколтата обратно в къщи , но по пътя в яда си бутнал всички ябълки в реката. Е, лошите изплували на повърхността, а хубавите потънали на дъното, само гдето не можел да ги стигне...
Така е и в живота - лъжата винаги изплува на повърхносттал а истината никой не може да достигне...