че не си забравил
човешката си същност.
Вярвам,
че там, някъде,
съзнанието
ти все още помни
някогашното ти АЗ.
Вярвам, че
сетивата ти не са
безкрайно притъпени,
за да не можеш
да различиш
стойността на
истинската
усмивка...
................................
Показваха ти
много цветове
- нали не искаше да
виждаш
хората в
черно и бяло!
Сега не осъзна ли
че черно-бялото е
най - ценно?!
Най-светлата усмивка
не грейва ли най-истински
на черен фон,
а бялото разбра ли,
че не е за всеки
- слънцето в снега
искри!
Разбираиш ме добре,
нали?
...............................
Не ми казвай само,
че си нещастен,
човеко
или щастливо ВЛЮБЕН,
УВИ!
Не падай в
гроба на низките
страсти.
Ти си свободен,
живота
е твой!
- не е ЛЮБОВ това
което в окови
те влачи,
от кога робството
се превърна
в мечти!?
..............................
Добре, добре,
аз не разбирам,
да, аз съм си
най-обикновена
жена.
Аз нямам претенции никакви
и защо са ми
- имам себе си
след толкова много
раздаване...
и ми стига!
Не искам да вярвам,
че не
разбираш това!
0 коментара:
Публикуване на коментар