Но съществува една особеност. Вселената е устроена така, че да откликва на нашето съзнание, и тя ни дава само онова, което сами сме вложили в нея според нивото на съзнанието си. Ето защо процесът на преоткриване кои сме и за какво сме дошли на този свят и приучването ни да следваме мистичните случайности, които ни водят, зависи до голяма степен от способността ни да бъдем с позитивна нагласа и да откриваме златната нишка във всичко, което се случва.
Ние преживяваме ново духовно самосъзнание, като преминаваме през редица откровения, които ни извеждат на все нови нива на разбиране. Всеки етап ни разкрива по-широка перспектива. Но също така ни изправя и пред своите предизвикателства. Не е достатъчно само да се докоснем до всяко ниво на разширено съзнание. Трябва да сме готови да живеем според него, да използваме в ежедневния си живот онази степен, до която сме достигнали със съзнанието си. Дори веднъж да проявим негативизъм, целият поток на развитие може да се блокира.
Значимите случайности могат да се изявят, по всяко време. В хода на най-обичайната ни делнична заетост напълно възможно е необичаен шанс да прикове нашето внимание. Например, случва ни се да си спомним за стар приятел, за когото не ни е идвало наум години наред, и когато вече сме забравили за това, най-ненадейно го срещаме на другия ден. Или например, виждаме човек, който се занимава с дейност, за която ни се ще да разберем нещо повече, и ето че се озоваваме седнали срещу него на масата в някой ресторант още същия ден.
Случайните съвпадения могат да ни дадат навреме търсената информация, от която се нуждаем, но не сме знаели как да я получим. Или внезапно разбираме, че хобито или интересите, които са ни вълнували навремето, са били само подготовка за нова възможност или работа, която сега ни се открива. Независимо как конкретно се проявява случайността, за нас е ясно, че това не е просто на късмет и шанс. Когато някоя случайност привлече нашето внимание, ние поне за миг оставаме смаяни от станалото. На някакво ниво на съзнание долавяме, че събитията са били предопределени, че е предначертано да се случат точно този момент, за да тласнат живота ни в нова, по-духовно осмислена посока.
Ейбрахам Линкълн пише за една такава случайност в младежките си години. В онзи момент Линкълн почувствал, че в живота си може да постигне повече, а не да бъде обикновен фермер или занаятчия, както неговите съграждани от малкото градче на щата Илинойс. Един ден той срещнал амбулантен търговец, който очевидно бил изпаднал в голямо затруднение, защото помолил Линкълн да купи от него старо сандъче със стоки, пове¬чето от които без никаква стойност, за един долар. Линкълн спокойно би могъл да откаже на пропадналия търговец, но той му дал парите и прибрал стоката. И едва по-късно, когато разчиствал сандъчето, Линкълн открил сред старите съдове и дреболии пълен комплект правна литература, по която той се самообразовал, за да стане правист и да продължи да следва своята удивителна съдба .
Шведският психолог Карл Юнг е първият модерен мислител, който е дал определение на този мистичен феномен. Той го назовава синхронност, откриване на смисъла, който се крие зад случайните съвпадения. Юнг твърди, че синхронността е акаузален принцип във вселената, закон, чието действие има за цел да тласне съзнанието на хората към разгръщане и растеж .
При един от своите психотерапевтични случаи Юнг става свидетел на особено характерен пример. Негова пациентка се оказва една особено благовъзпитана дама, която е обхваната от мания за преследване. Юнг изследва нейните сънища, надявайки се да я накара да се отвори за светлата, жизнерадостна и интуитивна страна на своята същност. Сънищата й напоследък са свързани с това, че тя има отношения с един скарабей, но тя твърдо се съпротивлява на всякакви опити за интерпретация. И точно в този момент Юнг чува странно почукване на стъклото и когато дръпва завесите, там, от външната страна на стъклото се намирал един скарабей, бръмбар, който бил изключителна рядкост за онзи район. Тази случка въздействала на жената толкова силно според Юнг, че тя продължила много успешно своето лечение . Малцина от нас могат да се обърнат назад и да разгледат живота си, без да забележат цяла поредица от явления на синхронност, които са ни тласнали към настоящата професия, съпруг или съпруга, към кръга от приятели и съмишленици, на които разчитаме. Много по-трудно е да се разберат тези жизнено важни събития в момента на ставането им в настоящето. Значимите случайности могат да бъдат силно показателни, както в разгледания случай. Но могат също така да бъдат и едва доловими и изплъзващи се и лесно да ни убегнат -особено ако сме подвластни на стария подход към явленията от света - сякаш са просто плод на случая и обстоятелствата.
Индивидуалното предизвикателство за всеки от нас е да преодолеем културните предпоставки, които ни тласкат към това да свеждаме живота си до обичайното, посредственото и лишеното от всякаква мистичност. Повечето измежду нас са свикнали да се ръководят в живота единствено от своето его и да се събуждат сутрин с нагласата, че всичко, което предстои през деня, зависи от техния съзнателен контрол. Създаваме си наум цял списък от проекти, който не подлежи на корекции, и които на всяка цена трябва да осъществим. И тъй следваме тези свои цели така, сякаш вървим през тунел. В същото време мистерията на живота не ни напуска нито за миг, танцува покрай живота ни и в мигове на проблясък ни разкрива неподозирани възможности. И ето че можем да-поспрем, да променим своята едностранна насоченост и да се възползваме от всички възможности, които ни се изпречват на пътя.
из "Селестинското пробуждане"
Джеймс Редфийлд
Селестинското пророчество:
0 коментара:
Публикуване на коментар