И дяволите избягаха.
Ангелски чиста
е вечерта.
Ето,
къпя се
в северното сияние
и полюшва ме нежно
нова луна.
Приказките ми,
истинските,
край мен
полетяха.
Кометен дъжд от слова
заваля.
Трябваше ли
да преоткривам вселени
търсейки
светлините
на твойта
душа.
Ангелите не бягат.
Но и не пеят.
Ангелите не спят...
гледат ме.
Ангелите са ангели!
Прости ми!
Но ти си звезда
и огряваш единствено
тъмнината...
0 коментара:
Публикуване на коментар