Защо вярвам в поезията ли?
Защото поезията
няма нищо общо
с ползата.
Докато някои правят
големи пари,
поетът иска да прави
голяма поезия.
В този смисъл
поезията
е безполезно занимание.
Тя е река,
която се влива
в пустиня.
Но реката е в поета.
Самият поет е река -
жива,
развълнувана
и самотна...
А пустинята е наоколо -
безброй
проблясващи дюни
от фалшиво злато.
0 коментара:
Публикуване на коментар