и мътно заблестяла,
денонощно забързана
магистрала…
Магистрала, гладко свързала
далечни земи и хора —
без да поглежда встрани,
без да вижда
нагоре…
Магистрала, безспир летяща
в две обратни посоки.
И събрала в паметта си
надежди
и катастрофи.
Магистрала, шумно сближила
едни тържища с други.
И направила дните ни
еднакво равни
и луди.
Но спрете за миг, човеци!
Млъкнете за миг, мотори!
И ще видите горе
пътеката —
встрани от бясната скорост…
Пътека с бавни завои
край дървета, скали и мъх…
Но която
единствено води
към
високия връх.
Георги Константинов
http://www.chitanka.info:82/lib/text/9784
0 коментара:
Публикуване на коментар