а изживеният живот - дар от човека за Бога"
- това са уводните редове в "Живот под наем. На прага на финия свят" на В. Тихоплав и Т. Тихоплав - автори, които ни представят чрез безброй доказателства на съвременната наука същността на човешката душа, дух и финия свят.
"Истинският учен не може да не е вярващ, тъй като естествените закони и законите на Бога са едно и също" - Медлер
"Не разбираме или се преструваме, че не знаем за съкровищата на своя вътрешен свят, който не само, че не отстъпва по богатства на външния свят, но и го превъзхожда. Днес едва ли някой би оспорил твърдението, че единствената ни достойна цел е стремежът към усъвършенстване на човешкия дух..."
"Без да познаваме законите на финия свят, които са в основата на мирозданието, ние сме като слепи котета. Не сме наясно с мисията си на Земята, не знаем, че животът ни е даден под наем и че за него рано или късно ще ни бъде потърсена сметка."
"На всички ни е дадено да обичаме и да бъдем обичани, да бъдем здрави и щастливи, да съзерцаваме и творим, да усъвършенстваме душата и духа си, така че в края на земния си път да не се срамуваме да кажем на Бога:
"Ти ми даде живота, който достойно преживях!""
...Тук започнах да разгръщам пожълтелите си тефтери с моите си стихове, блоговете, в които съм публикувала и открих ето това, написано пре 1979 г. :)
Живот, какво си ти
Вървиш по уличка незнайна
и мислиш си за бъдния живот,
че всичко е една жестока тайна
и ти не знаеш следващия ход.
"Зящо живея?" - често ти се питаш
-за щастие или във мамещи лъжи,
а после се усмихваш, сякъш искаш
да ти се сбъднат всичките мечти.
Да! После стават те реалност
във някой хубав слънчев ден,
но всичко идва бавно,
а си отива бързо-
като стрела отлита мечтаното от мен.
Така тече живота и си отминава,
прелитат лошите и хубавите дни,
а спомените само скръб навяват
не знаеш утре колко ще боли...
И някой ден смъртта ще ти похлопа на вратата,
ще се попиташ - "Защо ли съм живял?"
-тогава гордо, смело си вдигни главата
и изречи: "Достойно съм живял!"
2. 02. 1979 г.
"Да се мисли за смъртта е страшно, но тя не подминава никого. Този, който помни, че я има, променя приоритета на ценностите си. И тогава много проблеми, които понякога изглеждат глобални и неразрешими, се оказват дребни в сравнение с вечността, а понякога дори не си струва да бъдат решавани. При всички условия на земния живот е необходимо и може да се върви по пътя на развитието, на еволюцията в духовен план, да се повишава честотата на собствените мисли и емоции, което означава да се облагородяват действията и постъпките. Защото тези условия не са създадени случайно. Те изцяло се определят от нашите предишни животи и от законите на мирозданието. Помнейки това, трябва да намерим у себе си сили с чест да се справим с преподадения ни урок...
...Мъдростта, жизнения опит, радостта
от любовта, любовта кам Бога и любовта към децата,
любовта към другите човешки същества са част от
земния опит. Дошъл си на Земята, за да се научиш
на тази любов.- Дейвид Хаят..."
Книгата завършва със следната притча:
"Не съвсем духовно развит човек се обръща към Бога с "предложение за сътрудничество": "Гссподи, аз съм гладен и беден. Помогни ми, защото иначе няма да вярвам т Теб!"
Бог, който с любов и съчувствие наблюдава жизнения път на този човек, безмълвно му отговаря: "С нищо не мога да ти помогна, защото нямам нито храна, нито пари. Но аз съм създал принципите на битието. И ако ти се настроиш да възприемаш нелокални енергии, ще овладееш тези принципи и сам ще ръководиш собствената си съдба. Цялата Вселена ще ти помага. Инициативата е в твои ръце!"
Ползваните цитати са от "Живот под наем. На прага на финия свят"
В. Тихоплв
Т. Тихоплав
НСМ Медиа
0 коментара:
Публикуване на коментар