И пак за хармонията

"На единия склон на живописен хълм в Италия, по средата на пътя между Венеция и Верона, бил кацнал малък хан. Една вечер в него пристигнал пътник.
- За къде пътуваш? - попитал го ханджията.
- От Венеция съм и отивам да живея във Верона - отговорил пътника
- Кажи ми, що за хора живеят във Венеция? - попитал на свой ред ханджията.
- Ужасни са! - възкликнал пътникът. - те са студени и никой от никого не се интересува. Пръста си няма да помръднат да помогнат на човек. Затова напуснах града.
- Ами тогава - измърморил ханджията - и във Верона няма да ти хареса... Хората там са абсолютно същите!
Разочарован от думите на ханджията, пътникът се оттеглил в стаята си.
По-късно същата вечер в хана дошъл и друг пътник.
- Закъде пътуваш? - попитал и него ханджията.
- От Верона съм и отивам да живея във Венеция - отговорил вторият пътник. - Кажи ми, що за хора живеят във Венеция?
- А що за хора живеят във Верона? - попитал го ханджията.
- Чудесни са! - възкликнал пътникът - Те са сърдечни, грижовни, добродушни и винаги ще ти помогнат. Толкова ми е мъчно, че трябваше да ги оставя.
- Тогава много ще ти хареса и във Венеция - казал ханджията. - Хората там са абсолютно същите!

Поуката

Хората се отнасят с теб така,
както ти се отнасяш с тях."


Из "Изкуството на разговора"
Алън и Барбара Пийз
Сиела