вървя във студ, във мрак, във пек.
Един безкраен път натам ме води,
нататък - към любимия човек!
Аз всеки ден при него ходя,
на той лежи, заринат във пръстта,
не може той да ме погледне,
не може да ми утеши скръбта!
Една сълза отронва се и пада
на майчиния гроб студен,
след нея втора, трета..., не пресъхват
сълзите, мамо, всеки ден!
Разбрах какво е да зегубиш
най-скъпото си нещо не света,
разбрах, че думичката щастие
е сътворена просто на шега...
8. 03. 1982 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар