аз все за тебе време не намирах,
решавах чуждите проблеми, суетата,
а тебе в мислите си само те съзирах...
Не вярвах края да е толкоз скоро,
мечтаех щастието ми да споделиш,
обичах те, но не успях да ти го кажа,
закъснях ... и моля те да ми простиш...
Когато идвахме при тебе
ти все се луташе с какво да ни дариш,
а ние искахме да те погледаме
и ако можеш болката си да ни споделиш...
Какво е мъка - на това не ме научи,
сега разбрах - когато те загубих - теб,
Разбрах, че тоз живот е драма на хартия,
кибрит, запалка, пламък... пепел...
1994 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар