стоя, изпаднала в захлас
и дишам, радвам се, живея...
и искам да е вечност тоя час.
Усмихвам се, загледана във синевата
сърцето ми копнее и немей,
и тъй ми става леко на душата,
а тялото ми пей ли пей...
Да, пее то, ликува и се радва,
мечтае нещо, а после го боли,
но всеки полъх сили му дарява -
дали е туй от времето... , дали?
Или е тайна някаква незнайна,
или е чувство, може би,
не зная точно, но нещо ми подсказва -
това е любовта, нали?!
5. 05. 1980 г
0 коментара:
Публикуване на коментар