За ...

Какво всъщност е греха? И какво става когато човек греши? Говори се много за отвъдното – човек умира, тялото изгнива, а душата отива там, горе, и според живота, който е живял на земята – съответно в рая или ада. А къде е тоя рай или ад? Съгласна съм , че и двете крайности съществуват – но дали те наистина са някъде в отвъдното или не са тук, на земята.
Вярвам в бог с цялото си сърце и душа, но вярвам с една дълбока и чиста вяра, която е не част от мен, а вярата – това съм аз! И тя си е само моя. Не мога да я дам на никого, ако той не я иска. Все едно да убедая един клошар какво велико нещо е компютъра. Това е най-лесно – ще го види, ще се удиви, а може би ще се реши и да го пробва. И резултата – клошара пак си остава клошар, но компютъра може и да не е вече компютър. Така е и с религията: казват на хората, че има бог,който може да им помогне във всичко и те тръгват със затворени очи нанякъде, търсят нещо, за което знаят почти нищо, лутат се без посоки докато осъзнаят,че са попаднали в един ад, от който спасение няма.
Сега да се върнем към обикновения човешки живот. Едни хора си живеят от добре – по-добре, докато други тънат във мизерия, нещастия и мъки. Сега да се върнем отново към въпроса - дали наистина въпросния ад и рай не е тук, на Земята. И защо трябва да си представяме едното на небето, а другото под земята?! Казват, че при смърт ангелите отнасяли душата там някъде горе, а често се споменава, че някои чували писъци дълбоко под земята. Ако съществуват тия две противоположности , тогава според закона на природата на Земята би трябвало да съществува пълна хармония. А ние знаем, че не е така. За едни живота тук на Земята е рай, а за други – ад. Тогава си задаваме въпросите : защо аз живея толкова зле, а други – прекалено добре. И последствията – самоунищожение! Защо не изчистим мозъците си от всички натрупани завист, алчност и предразсъдъци и не помислим със здравия си разум върху житейските си проблеми. Напремер – аз съм нещастен, на никого не съм сторил зло, никого не съм наскърбил, а живея в постоянен ад. Добре, не съм сторил зло, но направил ли съм добро ей тъй, без да очаквам нищо – със чисто сърце. Или: как мога да променя съдбата си – ако започна да лъжа и мамя? – не! Сега живея във ад, но ако злоупотребявам – все ще умра и пак ще отида в ада – ами там ще мога ли да причинявам зло – не! – там на мене ще го причиняват… Че живота е едно стъпало от стълбичката на душата на човек, мисля, че няма две мнения . Няма и някой, който да не е умрял. Въпросът е в това как да се предпазим от самоунищожението. Е, аз в предишния си живот съм бил грешник – в тоя живот се питам защо живея зле. А може би това е истинския ад. Сега изкупувам греховете си от предишния живот. И какъв по-голям ад може да има от този – на Земата . Или пък: живея добре, имам всичко и съм щастлив – заслужил съм го! И дали има по-красив рай от нашата планета. Нека се замислим докато не е станало късно – кой е виновен за нашите нещастия - дали причината не е единствено в нас?!