Вървиш по уличка незнайна
и мислиш си за бъдния живот,
че всичко е една жестока тайна
и ти не знаеш следващия ход.
"Зящо живея?" - често ти се питаш -
за щастие или във мамещи лъжи,
а после се усмихваш, сякъш искаш
да ти се сбъднат всичките мечти.
Да! После стават те реалност
във някой хубав слънчев ден,
но всичко идва бавно, а си отива бързо-
като стрела отлита мечтаното от мен.
Така тече живота и си отминава,
прелитат лошите и хубавите дни,
а спомените само скръб навяват
не знаеш утре колко ще боли...
И някой ден смъртта ще ти похлопа на вратата,
ще се попиташ - "Защо ли съм живял?" -
тогава гордо, смело си вдигни главата
и изречи: "Достойно съм живял!"
2. 02. 1979 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар