по стените в залата
погледът ми отскочи
встрани.
Видях я - живата картина,
в центъра,
беше с чувства -
дори се смути...
Душата ми я поглъщаше жадно...
ех..., но тя не беше една!
Защо беше тоя спектакъл в галерията?!
Каква беше тази игра?!
Сърцето ми не разбира
от живо изкуство -
за филмите си има
режисьор...
Само че, този спектакъл
не беше от съдбата режисиран,
а от един
самовлюбен актьор!
Актьор, който прави сцени
на гърба на изкуството.
Актьор, за който не важат
правила...
И филм, който никога няма
да тръгне...
Няма камери -
няма игра!
0 коментара:
Публикуване на коментар