Ех, преди изобщо не бягах за здраве... Тичах, защото Живота все ме гонеше... Сега, след толкова години преследване, сигурно съм му поомръзнала вече, защото, само от време на време ми подхвърля по някое и друго спринтче, а общо взето... разхождаме се заедно.
Аз пък..., нали съм си свикнала все да си бягам, един ден му викам: "Не може така, мой Живот, като някакви старци артрозни, все да вървим и да си гукаме! Я вземи ти да побягаш, пък аз тебе да гоня!" Не вярвах, че ще ме послуша, обаче той като взе, че като хукна... Любов, любов... Дали искаше да избяга от мен, или ме обичаше много и изпълняваше всяка моя прищевка... Обичаше ме, спор няма..., иначе щеше ли да е с мен?! Но обичаше все да подскача, да се драчи, да бърза, не обичаше болести, ненавиждаше старост и разплути тела... Абе Живот! Само е чакал да му загатна! Обаче аз сега къде да го гоня? Посоката му загубих, не поисках адрес... Чух го само да казва "фитнес". И така... попотичвам си леко и гледам "фитнес". Отварям и влизам... и ето ме, тук! И той беше в залата! Чакаше...
И пак бягам..., но не го гоня! То и затова, сигурно, не ми личи... А той просто стои и ме гледа. Сигурно ми се радва... И още как?! Ами ето, въздухът ми почти беше спрял, а сега дишам ли, дишам... Вълшебство! Приказка! Екстаз! Раздвижвам си тялото, загрявам, мускулите играят, пулсира кръвта! Ами енергията, която отделям - как само ме гали и как ме пречиства! И върти се сякъш двигателя вечен - силите стигат крайната точка, но не се спирам, продължавам...и ето... победата! Духа победи тялото! Усещам мощта..., но пак продължавам - не мога да спра! Не искам да спирам! Усещам как Силата коленичи в краката ми. Ума тържествува! Обърках ли? -не! Със думи не може това въобще да се каже! Това си е чиста магия!
Ех... Живот! Хубаво си го извикал този Спорт. Само, че аз се влюбих в него! И с него вече ще те гоним... Пък може и да те изпреварим...
0 коментара:
Публикуване на коментар