За свободата на ... овчиците :)

Колко свободно, тихичко и спокойно си пасат тревичката само... И тоя веселяк - пастира - какво момче ! - Грижовно, работливо, обичливо - виж, седнало си то под сянката, музика им пуснало - полето се полюшва от ритмите на нашенските поп-фолк изпълнители - та да им е зле на овчиците, а?! И как само нежно им подвиква, когато някоя се отлъчи... Ех, обича си ги той, овчиците, обича си ги... Та те са такива добрички същества. Блеят си по цял ден, ама какво от това. Важното е - като видят гегата да кротуват, а иначе - нека си блеят... Е, тя гегата, е само ако не чуват от дума... А пък те чуват, чуват... страхливи овчици... Такива са си, нали са овчици...

Но да се върнем към пастирчето, доброто и умно пастирче... Наистина си ги обича овчиците - особено когато дойде време за продан! Пристигат си купувачите на оглед... Доброто пастирче ги познава много добре и винаги предлага най-доброто... Та как да не ги познава - нали постоянно са пред очите му! И сега си пасат блажено, блажено - от къде да знаят , че пастирчето е избрало поредната "най-добра" овчица и записало в тефтера си - "продадено"... От къде да знаят - нали са овчици!

Ами другите, които не са чак толкова добри - горкото пастирче - не може да им сложи горния надпис... Е, ама нали си е баш професионалист пастирче - решение винаги има - за суджучец стават... Какво го интерусат влажните им очи , когато им дере кожите?! Сетивата му вече предусещат благоуханието, идващо от цвърчащата жарава и скарата... , а не забрвя и миризмата на паричките... И тя е добра, да , тя е май най-добрата! Ами агнешкото чеверме... !Хм, това - друг път! Бирата скоро ще се стопли... Наздраве!

...А там , на полянката овчиците свободно си пасат тревичката, щастливи си блеят ли, блеят...