Неразбираемо за разбираемото или обратно...

Ели поднасяше горещото кафе на стъклената масичка и тайно се усмихваше. Само че тази тайнственост не убягна от погледа на младото момиче, чакащо с нетърпение домакинята да остави чашите и да започнат разговора
- Не разбираш ли, че вършиш глупости! - припряно поде то. - Снимаш праскова и салфетка... Глупости! Не разбираш ли , че този свят се движи по линията на някъкви правила, не разбираш ли , че съществува думата ЕТИКЕТ! ... Хм..., праскова, сълфетка, празна чиния и ... фотоапарат!
- А ти не разбираш ли, че се опитвам по някакъв начин да правя изкуство, а не да подреждам маса! Да, подредените предмети са изкуство, но етикета е друго нещо... Аз те разбирам - младо момиче си - и аз на твоите години виждах тия неща. Сега виждам съвсем други. Някога исках да науча как се почиства жилището, сега знам как се почиства жилището... Сега искам да науча как да почиствам душата си... Почистването на жилището е отминала тема, заучена и животът ми се движи вече по линията на заученото... Сега ... виждам духа на прасковата... Сега искам да разбера какво тя чувства , когато е откъсната... Искам да разбера какво тя чувства , когато е в чиния... Когато тя вижда салфетка... Когато някой ще си избърше ръцете, след като я изяде... и ще забрави че е съществувала хубава сочна прасковка...
Ей това искам да разбера сега, но ти не го разбираш... Но аз разбирам, че си младо момиче и няма как да разбираш още тия неща... Разбираш ли?
Мая, племеницата на Ели, вече се смееше от сърце... Разбираше, че не разбира!
- Ти си ... Сега, след два часа гостите от Виена пристигат, а ти... Поне бизнес етикета да спазваше - кореспонденцията ти стои два дни на бюрото непокътната - и то ... да, не можеш нищо да изоставиш - не можеш да изоставиш книги, не можеш да изоставиш дизайн, не можеш да изоставиш .... нищо
-Ех, Мая, няма непоправими неща... Да, не мога да изоставя нищо. И сега съм спокойна, защото не съм изоставила книгите - и Ели се усмихна лъчезарно
Върху второто стъкло на масичката лежеше книгата със съвети за международен етикет и как да подреждаме масата ...
- Благодарение на изкуството - духът на обстановката го имаме. За два часа трябва да се справим и с духът на етикета . А с помоща на духа на доброто желание ще приготвим и подредим масата...
Двете жени се усмихнаха, допиха глътките кафе и се захванаха за работа.
Кого го инересуваше, че кафето беше поднесено вън весели чаени чашки. Беше толкова хубаво...
А виждаше се единствено и само духът!