Замисляйки се повърхностно върху темата “Кое превръща домът ни в затвор?”, отговорът автоматично се бистреше някъде в главата ми и се чудех колко банално е всичко: домът – затвор! Ами естествено , че за един неразбран човек, една подтисната личност домът би се превърнал в затвор! Да, ама не! Като се замислих по-дълбоко се сетих за един афоризъм, който бях чела наскоро: “Човек рано или късно винаги остава сам, по-важно е с кого ще бъдеш насаме!”.Абстрахирайки се от тая фраза , си дадох сметка, че за един работещ върху своето интелектуално израстване човек, домът никога не може да се превърне в затвор. Духовно богатия човек винаги ще намери начин за осъществяване на поставените цели, както и материално богатия намира средства за това. Различни са единствено целите! Но познавам толкова интелигентни хора, за които домът наистина се е превърнал в затвор! Значи причината е нейде другаде тогава! … Затвор, дебели стени … Крепост!...
Англичанинът би казал:”Моят дом е моята крепост!”, но едва ли подобна фраза би прозвучала от устата на всеки българин! Малко са хората в България, които разсъждават по подобен начин. Въпрос на традиции, история , култура! Типична черта на нашенеца е прословутото му гостоприемство, широката му душа и купонджийския му нрав.А дали можем да асоциираме подобен характер с крепост?! Естествено, че не! И случи ли се българина да попадне в крепост – далече от приятели и шум , то тази крепост за него вече е затвор! …
Не мажем спря реката да се стича в океана! Не можем спря дъжда, от който тя приижда! Но можем да построим язовир и да се радваме на спокойни води! Само трябва много да се трудим и здраво да го укрепим!
2001 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар