щом тя при теб не е дошла.
Страшно е със нея да се бориш,
ако ти е вкопчена в гърба!
Когато любовта е цел - това не е любов, това е сделка с душата... А всяка сделка си има цена! Цените пък винаги играят... И най-накрая всичко опира до бизнес - колко добър бизнесмен си! Доста бизнесмени фалират..., други загубват душата си...
Когато Любовта ти избие вратата и влезе със взлом - ограбва те! Превръща душата ти в хаос! Убива те, или те оставя полумъртъв човек! След това с последни сили започваш да ремонтираш вратата...Правиш я здрава! Не защото е останало нещо за грабене... Просто защото ти се иска да поспиш след безумното чистене... и подреждане!
Сутринта се събуждаш - някой тихичко хлопа. Поглеждаш през шпионката - пак тая Любов неуморна! Усмихва се лукаво, носи ти панделки/да ти пристегне врата/ и кошница с ябълки/от отровните/! Не, не... вратата е здраво направена! Отпращаш я с извинението, че при теб е "жълтата гостенка"... Ех... , щяля да мине по-късно!
Взимаш душ! Всичко е минало, няма Любов - светът е чудесен! Има само обич - чиста, нежна, прозрачна обич към всичко и към всеки! Свобода..., свобода..., свобода! Само че... тая Лъжа, за "жълтата гостенка"...! Нали не обичаш Лъжата! Дори не харесваше и благородната и сестричка... Отвратително същество! С Лъжа се спасяваш! Ами ако ти стане навик?! Не, не... няма да се повтори това! Гадна лъжкиня! Защо не и каза на тая Любов, че е вещица! ...
...Вървя си замислено и се самоупреквам. Е, всяка грешка може да се поправи, нали? Ще се постарая да направя това - ще и извикам в очите, че съм лоша, че не съм от тия, гостоприемните, ще извадя пистолет... , ще стрелям! Стига само ме е нападала! Нека и нея я боли! Пък и това си е самоотбрана, не е престъпление... Да, да, да... оправдавам се пак! Знам, че изобщо не умея да стрелям... даже и с думи! ...
...Някой ме вика по име... Излизам от унеса! "Здравей, моя Любов!" - казвам усмихната! Очите ми греят, в косата ми гонят се слънчеви зайчета, гласът ми е огнен, а тялото - водопад необятен... "Е, заповядай, Любов, ела, прегърни ме! Хвърли се на врата ми, хайде, удуши ме!"...
Тя, Любовта, познава ли Свежест?! Май не обичаше да я пръскат в очите... А огъня?! - любимата и играчка!?... Не обичала да и светят..., обичала тъмното... Абе тая Любов може ли въобще да обича?!...
...И гледам изведнъж - смалява се... ставя малка ... прозрачна, разлива се... изпарява ... изчезва...
Ама тя си отиде?! Водопад от искри и стихия разля се по улаицата... Помиташе хора, не, не ги давеше, изваждаше ги от шока, даряваше им живот!
Сбогом, Любов! Не се опитвай да се върнеш... Казват, водопадите били сълзи!
0 коментара:
Публикуване на коментар