Тя, добрата цветарка, винаги започваше да отглежда цветята в малки саксии. Дори и градинските! Даже и полските... Посяваше ги, грижеше се за тях докато пораснат, укрепнат и чак тогава ги засаждаше в градината. Там грижите продължаваха с още по-голяма сила. Прехвърлянето криеше рискове. Но после..., после красотата беше невиждана! Хората сравняват крисивите неща с цветята, а цветята с какво да ги сравним?! След това тия цветя спираха да цъфтят и се появяваха малки нежни семчици, които вятърът бързаше да грабне и да поиграе с тях. Разпиляваше ги навсякъде - в градината, в полето и рисуваше своите живописни картини...
И както е казано в старите притчи - много е важна почвата, в която ще попадне...И все пак, ако семето е здраво - има шанс да оцелее...
0 коментара:
Публикуване на коментар