Мисли в дъжда

Колко е хубаво, когато вали! Аз и капките дъжд ... И никой друг! Той винаги е все един и същ и никога не омръзва... А хората си омръзват. Колко много обичам дъжда! Обичам и птиците - вълшебство е тяхната песен сред шепота на дъждовните капки! Обичам и бурята! Обичам да гърми!
Защо ли песента на птиците не дразни никога?! И не омръзва! Защо спокойната душа никога и на никого не досажда?! Часовника отмерва времето. А времето на колко е години?! Къде сме ние в него?! Къде е то във нас?! Аз съм в рая и на земята, а ада е моята душа. Обичам цветята, обичам красотата, но... и греша!
Плаче моята душа, а тялото се смей!
Върви, че в мир живей...