Да можеше светът да бъде идеален
и никога да не грешим.
Уви..., това е невъзможно -
по път отъпкан ний вървим...
На всяка крачка правим грешка,
след туй поправяме я, да,
но следващата пак е грешна...
о, неразумна суета!
Очите черно - бяло виждат,
в червено раната кърви!
Ако познаем цветовете
дали ще бъдем по-добри?!
0 коментара:
Публикуване на коментар