Огънят...

Камъни бели
над него се свели -
преграждат му пътя
да не лети.
А той ги целува
и нежно прегръща
и тихо им шепне:
"Не искам беди!
Не искам навънка
от тази камина
ръце да протягам,
сърца да горя.
Единствено искам
да светя и топля,
любов да раздавам
- душа на дома.
Без глас да говоря,
но пак да ме чуват,
загледани в мен
и в плямтяща мечта
да виждат безкрая
на своето щастие
и черната пепел
на завистта!"
Камъни бели
над него се свели
и той им шепти ли...
шепти...