Телефонен апарат

Няма, няма... просто няма!
Няма, няма... забрави!
Няма кой да те попита
как си... и дали боли...

Тишината е вселена,
тишината е безкрай...
Тишината е безценна,
но защо ли няма край?!

През солената въздишка
гледам в ъгълчето пак -
мирно там стои безгласен
телефонен апарат.

И в космичната омая
и в дълбоко блаженство,
всичко пратила бих в мрака
ако няма за кого.

..........................................

Звън се чува. Вдигам.
Някой някъде мълчи
и затварям. Само чувствам,
че главата ми бучи.

Някой иска де ме чуе,
някой сетил се за мен...
Само аз не се усетих
за апарата повреден...