Размисли за вярата, за истината и лъжата...

Какъв би бил светът, ако я нямаше вярата?!
Дали тя не е лоста, на който той се е опрял?
Дали тя не крепи всичко живо - от малката мравчица, носеща зрънце по зрънце храна, вярвайки, че това ще е спасението и в мразовитите дни, до хората, изпращащи космически совалки в небесата, вярвайки, че ще открият нов живот.
А какво е всъщност вярата? Не е ли тя самата "вяра, че истината ще възтържествува", а истината - не е ли тя пък " добротата"?! Сигурно, защото в противен случай щеше ли така да ни привлича?! Всъщност... няма лоша истина, има само лоши факти, които трябва да се кажат точно... А лошите неща - те винаги са плод на нечия лъжа.
Какво би било, ако светците са лъжа? Какво би станало, ако господ е грешал? Тук всеки ще си каже... "... но ние не сме светци!" Да, но затова пък и от нас се иска много малко, едно единствено усилие - да култивираме любов! А любовта с лъжата са несъвместими.
Какво би станало, ако говорехме само истината... Май е невъзможно! Тогава всички щяхме да сме богове, а човекът вече е сгрешил... Затова и животът му е постоянна борба - борба за изчистване от греховете. А в нея няма място за лъжа, щом битката се води в името на любовта.
Светът е такъв, какъвто е в душите ни. Той е толкова прекрасен, колкото можем да видим красотата му, и толкова окаян, доколкото сме стъпали в калта!
Ако сърцата ни са черни, дали ще излъжем, че сме в рая?!