Размисли за живота, за човешката любов или казано библейски "любовта към ближния"...

Идваме на този свят, за да живеем... Живеейки, ние трябва да се развиваме непрекъснато, да се усъвършенстваме ... Всъщност, живеем, за да се борим. И най-ценното в този живот е не това, което постигаме, а същността на самата борба /нямам впредвид мускулна маса и юмруци/ . За мен борбата е синоним на любовта...Ежедневно се борим - с кого? - Със самия живот! Колко често си казваме : "Какъв номер ми скрои този скапан живот!" или "Какъв невороятен ден ми поднесе живота днес!"... Всичко очакваме от него - живота. А за да бъде добър с нас , трябва и ние да бъдем добри с него и да го обичаме... А обичта не е ли една постоянна борба, която не се тренира в зали, а се усъвършенства цял един живот. Всичко е безсмислено, ако не отразява любовта. Тя е съществувала преди хилядолетия, живее и сега и ще има винаги. Нима случайно е в основата на всички приказки?... Сещам се за красавицата и звяра...Има ли по-голяма сила от магията на любовта?! Повечето хора днес ще кажат, че не вярват в приказки... А днес нима не съществуват чудеса?! Животът никога не е бил лесен. Нима човечеството не е преживяло ужасите на войнаите, мизерията и глада?! А кой друг, ако не силата на любовта, го е превела през всички тия изпитания?! И ако наистина се оправдаваме със времената, защо не обявим война на фалша и да допуснем любовта да ни избави от лъжата, лицемерието, подлостта?! Няма да е лесно, но ще си заслужава. Сърце, изпълнено с омраза, не може да създава красота, не може да види истинската стойност на нещата. А всичко, създадено с любов, сияе! И ни облива с топлина и светлина. А има ли по-ценно нещо от това?!