Ако можех...

Ако можех да плача -
щях да поплача -
така - душата си да излея.
Ако можех да викам -
щях да извикам -
така - мъртъвци да ме чуят...
Ако можех да дишам -
щях да въздъхна -
така - да ми мине тъгата.
Ако можех поне да живея -
щях да го правя -
така, да се забрави...
Уви! Остава в сърцето
огромната тежест
на протрити въжета
и на борба...
Невиждаща нищо
ще гледам във мрака -
в тунела на свойта съдба.
Звезди ще броя
и дни ще пресмятам
през прага на свойта мечта.
Ще отминават -
със мен и без мене,
а аз ще броя ли... , броя...