Драсканиците ми ...

2011-12-24T13:53:00.000+02:00

Дядото с ябълките

2011-09-28T16:41:00.002+03:00

Един старец имал две овощни градини. Едната била близо до къщичката му и той се грижел много добре за нея. Другата била по-далече и я поизоставил. Дошло време да се берат плодовете. Тази градина, която била близо до него, дала разкошни плодове. И на другата плодовете външно били хубави, но вътре били развалени и не ставали за ядене. Не разбрал това стареца и когато започнало брането на плодовете - поръчал да се сипват в общ контейнер, после ги подредили в касетки и - на пазара... Веднага се пооявил се търговец , който видял хубавите ябълки и изкупил всички, но след като разрязал няколко - разбрал, че не стават и върнал ябълките на стареца. Той също срязал няколко и попаднал на хубави, но нямало как да разбере кои са хубави и кои лоши без да ги разреже. Ядосал се човека, подкарал реколтата обратно в къщи , но по пътя в яда си бутнал всички ябълки в реката. Е, лошите изплували на повърхността, а хубавите потънали на дъното, само гдето не можел да ги стигне...
Така е и в живота - лъжата винаги изплува на повърхността, а истината никой не може да достигне...

Защо не мога?!

2011-06-04T21:47:00.001+03:00

Заслушах се в песента на славея
отсреща - там, на дървото.
На отсрещното - пееше друг...
Да можех да разбирам езика им!
Дали беше само музика?
Дали имаше текст?
Говорят ли птиците,
или чувствата си обръщат в звуци?
Определено не беше безчувствено!
Беше зашеметяващо!
Беше неземно... омайващо!
...Стана ми тъжно
и смешно
и глупаво...
- аз съчинявах си текст...

Да се усмихваме ли?

2011-05-16T08:27:00.000+03:00

Няма да говоря за лицемерието,
против него говорят най-лицемерните хора.
Няма да говоря за добротата -
виждаме я във всеки подъл човек.
Само ще питам, ще задавам въпроси
пък който може - нека си отговори...
- Защо Христос изгони търговците
от храма свещен
без капка вежливост
и свян?!
- А някой виждал ли е
светец, изобразен на икона
с усмивка?!
......................
Някой май беше поставил
подобен въпрос...
Усмихвайки се
дали можем да мислим?!
Можем поне да опитаме...
..............................
Сериозния, замислен поглед
на доказан мъдрец
дали стряска...?
Да, той е толкова скъп...
а усмивките са толкова
лесни...
и леки...

Човекът, който да се усмихва вместо нея

2010-11-06T13:45:00.001+02:00

Телефонът иззвъня. Кой ли беше по това време?! Ели ядосана се надигна от възглавницата и погледна дисплея. Разсъни се изведнъж. Сънуваше ли?! Погледна часовника набързо - беше 3 без петнайсет през нощта. Да, не сънуваше... Там беше ден. Не можеше да повярва , че това се случва. Толкова месеци беше чакала това позвъняване и когато се беше примирила , когато беше си избила от съзнанието, че той някога ще се сети за нея, ето сега - звънеше и не спираше. Гледаше телефона. Не смееше да го повдигне. Мъките ще започнат отново. Толкова се беше постарала да приглуши болката и сега ОТНОВО.... Нямаше да го допусне! Телефонът не спираше да звъни. Да, можеше спокойно да изключи звука. Нощ е... и ако не вдигнеше дали щеше да се налага да дава обяснение...
Ръката ѝ сама се плъзна към апарата и в следващия миг натискаше бутона.
- Ели, събудих ли те? Не ми се сърди. Ели, току що патентовахме програмата. Шест месечния ми денонощен труд беше много добре възнаграден. Ели, аз вече съм известен, много известен. Може да стана и най-изветния човек на планетата. Елииии, там ли си?! Прости ми, Ели. Нямах възможност да ти се обаждам. Нямах право да мисля за теб. Трябваше да мисля само за проекта. А ти така жестоко ми крадеш от ума. Прости ми, Ели. Знаеш, че всичко правя единствено и само за теб.
- А аз се притеснявах се за теб. Мислех, че не искаш да ме видиждаш повече. Мислех за кризата... Въобще, мислех за толкова много неща... Е, здравей! Честито! Извини ме, при нас е нощ, трябва да поспя...
Софтуер... компютри, колко ѝ беше втръснало всичко това. Искаше да поспи. Само това. И може би още нещо - искаше да се събуди в друг един свят, различен от този...
- Чуваш ли ме Ели? Там ли си. Моля те, разсъни се. Скоро ще бъдем заедно. Нямаш си на понятие какво програма е това. Ще преобърне живота на човека до неузнаваемост. Ели, не разбираш ли, че основната разработка е моя... Ти ме вдъхновяваше, Ели. Ти помогна на света, Ели...
Нима светът се уждаеше от помощ? Едва ли... Сънуваше ли... Тя помага на света?! На кой свят, Алекс, на кой? Светът си е добре, дори много добре... Инак щеше ли да търпи всичко.
- Александър...какво значение има дали си известен? Ще си богат - е и?! Какво ми трябва на мен, Алекс? - 12 квадрата , една кухня и баня! Алекс, не ми трябва нищо, момче, нищо... освен един човек, един човек, който да се посмее вместо мен! Защото аз вече не мога, Алекс! Това ми трябва! Известността е за комплексарите. Мислиш ли,че страдам от комплекси!?
- Ели, защо си тъжна!? Не мога да се усмихвам, когато си тъжна. Ели, обичам те! Но не мога да се усмихвам. Ти плачеш, Ели!...
Човек, който да се усмихва вместо теб! Не да ти се смее, да се усмихва...
-Всичко хубаво, Алекс, обади се някой ден, някога... когато не спя.
Натисна бутона на телефона и ръката ѝ бавно се отпусна на масата. Сълзите бликнаха още по-силно.
Колко много обичаше този човек! Едва ли можеше да има по-голяма любов. Едва ли. Усмихна се. Всеки мислеше собствената си любов за най-голяма. Любовта не беше подвласна на думи, любовта се измерваше в качество, не в количество. Качество... Трябваше да я изпише... като материал, вложен в производството! Ще се създаде продукт, този продукт щеше да се продаде, някой щеше да го изконсумира... Любов... кой беше измислил всичко това. Обичаше го, колко много го обичаше!...
Беше изморена. Човек, който да се усмихва вместо нея!
Сбогом, Алекс!
Искаше да поспи, да се върне в нейния свят!.... Граници! Ненавиждаше тази дума. Още от малка я мразеше. Граници! Разглеждаше картата на страната и си представяше телени огради, войници.. Грозно, отвратително... Мислеше си кой е измислил тази думичка. Свързваше я с гарвани - черно, зловещо... Но границите съществуваха. Бяха навсякъде - като се започнеше от човека - фицическите, умствените граници... сомо духовни може би нямаше... Духът беше свободен за разлика от тялото, върху което мяташе човешките си дрехи и създаваше границите със света... Къщите и те имаха граници - слагаха им огради, дувари... Ех, как са пропуснали и на селцата и на градовете да сложат огради... Граници, граници, граници...- навсякъде все граници. Защо ли тя не искаше да ги вижда?!.. Сънят! За него те не съществуваха... А там, оттатък я чакаше другото нейно аз, което щеше да се усмихне вместо нея - човекът, който можеше това! Там ... оттакък...

За смисъла

2010-11-03T13:22:00.001+02:00

В началото бе светлина,
след това бе словото
и мисълта...
Красота...
и какво е тя
без мисълта...
КраСиви слова,
КраСиви дела,
но ако е черна
мисълта
има ли смисъл
от всичко
това?

За хората и сенките

2010-09-11T11:59:00.000+03:00

Страхуваш се! Не си го признаваш, но, да, страхуваш се! Защо иначе така усилено бягаш напред?! Бягаш от сянката. Страхуваш се от сянката. Страхуваш се от собствената си сянка! Ха, та ти никога няма да можеш да избягаш от нея... - никога няма да избягаш от душата си! Освен ако не я пуснеш да влезе - в теб! Та тя затова те преследва! Иска тялото ти, а ти бягаш ли... бягаш... И се грижиш за това свое тяло, но от дългото бягане то просто рухва... Защо не я пуснеш вътре? Отвори й вратичката на сърцето си и я приеми... и тогава няма да се налага да бягаш. Приеми я! Тя се нуждае от топлината му. Но... изчисти най-напред много добре мястото, преди да я пуснеш, защото, дори и да отвориш вратичката, тя няма да влезе, ако вътре е мръсно и грозно. И ще те следва до тогава, докато съзре в сърцето ти уют, чистота, топлинка и... просто й стане приятно... там, вътре в теб...
Виждал си хора без сянка, нали? Те от нищо не бягат и за никъде не бързат. Те греят!

Провокирано от "Ошо. Тук и сега."

Вяра

2010-08-11T13:15:00.001+03:00

Много е дълъг пътя
към истината...
Не е просто
изказана дума,
дълго провлачвана,
изкривена от
неясната цел,
пропита от безизходицата
с безброй
накъсани
изходи...
Дълъг е пътя на истината,
но никога равен
на един човешки живот.
Истината
е безвремие.
Истината
е съвършенство.
Истината е осъзнаване.
Истината е чудо.
Истината
е вяра!

В градината на твоите мисли

2010-08-11T10:46:00.001+03:00

Ти СИ! :: Терминал

2010-05-29T10:31:00.001+03:00

Ти СИ! :: Терминал

Ти СИ! :: Какво не трябва да забравям. . .

2010-05-29T10:28:00.001+03:00

Ти СИ! :: Какво не трябва да забравям. . .

Ти СИ! :: Аматьрката II

2010-05-29T10:27:00.001+03:00

Ти СИ! :: Аматьрката II

Ти СИ! :: Робин Шарма - Наръчник по величие 2

2010-05-29T10:22:00.001+03:00

Ти СИ! :: Робин Шарма - Наръчник по величие 2

Ти СИ! :: Ницше - Човешко, твърде човешко

2010-05-29T10:18:00.000+03:00

Ти СИ! :: Ницше - Човешко, твърде човешко

2010-04-25T10:38:00.002+03:00

За силата на простотата

2010-04-24T23:39:00.000+03:00

"Научавам толкова много неща от децата си. Те не само са моите герои - те са двама от най-добрите ми учители. Те ми показаха как да живея в настоящето, помогнаха ми да възприема живота като приключение и ме научиха да отворя сърцето си. И ми предадоха толкова много уроци по "Силата на простотата" В последно време с това се занимавам. С простото послание, че всеки е лидер, независимо какво работи и кой е. С простите цели и средства (които действат) , за да помогна на хората и организациите да стигнат до световна класа.И да водя много по-семпъл живот (защото в сърцето си съм много семпъл човек). Простотата според мен е могъща. (Съоснователя на Google - Сергей Брин най-добре изразява тази идея: "Успехът ще дойде с простотата") С което стигам до Колби.
Преди няколко седмици отидохме в Ню Йорк. Двамата отдавна планирахме това изживяване, то беше посветено на неговия тринайсети рожден ден. (Човек става на тринайдет години само веднъж) Прекарахме доста време в Со Хо. Ходихме да пазаруваме играчки във ФАО Шуорц. Обядвахме прекрасно в "Бред" (едно от любимите ми места за обед в света). Гледахме прекрасната пиеса "Зла: неразказаната история на магьосниците от Оз" . Един уикенд, пълен с изключитени удоволствия и незабравими спомени. Споделени между баща и син.
В неделя вечерта, в самолета на път за вкъщи, попитах малкия си приятел "Какво най-много ти хареса през този уикенд?" Той помълча замислено. После се усмихна: "Татко, помниш ли онзи хотдог, който ми купи на улицата вчера? Това най-много ми хареса". Силата на простотата.

Успехът ще дойде с простотата."

"Наръчник по величие" 2

Робин Шарма

Прости

2010-03-21T12:32:00.007+02:00

Днес ми се искаше
да пиша-
за теб,
само за теб...
Защо ли не можах
да те открия
в мислите си
- теб, точно теб...
Прости ми...
мисля за толкова
много неща
чрез теб,
благодарение
на теб...
Очите ми гледат
през
твоите...
Изгубвам своята
самоличност...
Исках да пиша
за теб...
а разказвах
за себе си...

Седем стъпки към върха

2010-03-09T23:42:00.000+02:00

Най-важното и най-определящо нещо в живота ни е не какво ни се случва, а отношението, което приемаме към него.
***
Този, който избира началото на пътя, избира и края му.
***
"Смелостта може да се научи, така както едно дете се учи да говори."
Еврипид
***
Успехът се състои от редица малки ежедневни победи!
***
"Голямата цел на образованието е не знание, а действие."
Хърбърт Спенсър
***
Където има любов, присъства и бог.
***
Бори се още един рунд. Когато краката ти са толкова уморени, че трябва да се влачиш до центъра на ринга, бори се още един рунд. Когато ръцете ти са толкова уморени, че едва можеш да ги повдигаш, бори се още един рунд. Когато носът ти кърви и очите ти са посинени и си толкова уморен, че ти се ще противникът ти да ти забие един удар в челюстта и да те приспи, бори се още един рунд. Помни, че мъжът, който винаги се бори още един рунд, не може да бъде победен."
Джеймс Корбет

Из "Стъпки към върха"
Зиг Зиглър
Кибеа

И пак за хармонията

2010-03-09T23:37:00.001+02:00

"На единия склон на живописен хълм в Италия, по средата на пътя между Венеция и Верона, бил кацнал малък хан. Една вечер в него пристигнал пътник.
- За къде пътуваш? - попитал го ханджията.
- От Венеция съм и отивам да живея във Верона - отговорил пътника
- Кажи ми, що за хора живеят във Венеция? - попитал на свой ред ханджията.
- Ужасни са! - възкликнал пътникът. - те са студени и никой от никого не се интересува. Пръста си няма да помръднат да помогнат на човек. Затова напуснах града.
- Ами тогава - измърморил ханджията - и във Верона няма да ти хареса... Хората там са абсолютно същите!
Разочарован от думите на ханджията, пътникът се оттеглил в стаята си.
По-късно същата вечер в хана дошъл и друг пътник.
- Закъде пътуваш? - попитал и него ханджията.
- От Верона съм и отивам да живея във Венеция - отговорил вторият пътник. - Кажи ми, що за хора живеят във Венеция?
- А що за хора живеят във Верона? - попитал го ханджията.
- Чудесни са! - възкликнал пътникът - Те са сърдечни, грижовни, добродушни и винаги ще ти помогнат. Толкова ми е мъчно, че трябваше да ги оставя.
- Тогава много ще ти хареса и във Венеция - казал ханджията. - Хората там са абсолютно същите!

Поуката

Хората се отнасят с теб така,
както ти се отнасяш с тях."

Из "Изкуството на разговора"
Алън и Барбара Пийз
Сиела

Няколко думи за ... брака!

2010-01-27T18:59:00.000+02:00

"Това е тиранията на брака: обетите, с които се обвързваме, изваждат на яве най-лошото в нас. Хвърлени чинии, тръшнати врати, изкривени лица - и всичко това като част от договора. Никой не ни предупреждава за това. Никой не ни казва, че единствената безусловна любов е между родител и дете. Но страстта между мъж и жена не е безкрайна. Ако при вас продължава хиляда дни, можете да се смятате за късметлии...
Няма нищо толкова самотно, колкото брака."

Дани Шапиро, "Картина на разрухата"

Любов

2010-01-21T16:49:00.001+02:00

"...В какво седи святото предназначение на човека? В придобиване на разумната любов и светлата мисъл. Кои са отличителните качества на разумната любов и светлата мисъл? Разумната любов обединява нещата. В нея няма никакво разединяване. Светлата мисъл изключва всякакво вкисване, гниене, ферментиране на нещата. Как познаваме кой човек живее в разумната любов, в шестия ден на Битието? Който живее в шестия ден, в деня на любовта, забравя своите лични интереси и се стреми към едно: да приложи закона на любовта в своя живот. Той познава проявите на разумната любов, придобива нови, възвишени възгледи, които осмислят живота му. Той има правилни отношения към Бога, към хората и към своята душа. Този човек наричаме човек на шестата раса - новия човек...."

"Любов"
Петър Дънов

Живот под наем

2009-12-19T09:53:00.003+02:00

"Раждането на човека е дар от Бога,
а изживеният живот - дар от човека за Бога"
- това са уводните редове в "Живот под наем. На прага на финия свят" на В. Тихоплав и Т. Тихоплав - автори, които ни представят чрез безброй доказателства на съвременната наука същността на човешката душа, дух и финия свят.
"Истинският учен не може да не е вярващ, тъй като естествените закони и законите на Бога са едно и също" - Медлер

"Не разбираме или се преструваме, че не знаем за съкровищата на своя вътрешен свят, който не само, че не отстъпва по богатства на външния свят, но и го превъзхожда. Днес едва ли някой би оспорил твърдението, че единствената ни достойна цел е стремежът към усъвършенстване на човешкия дух..."

"Без да познаваме законите на финия свят, които са в основата на мирозданието, ние сме като слепи котета. Не сме наясно с мисията си на Земята, не знаем, че животът ни е даден под наем и че за него рано или късно ще ни бъде потърсена сметка."

"На всички ни е дадено да обичаме и да бъдем обичани, да бъдем здрави и щастливи, да съзерцаваме и творим, да усъвършенстваме душата и духа си, така че в края на земния си път да не се срамуваме да кажем на Бога:
"Ти ми даде живота, който достойно преживях!""

...Тук започнах да разгръщам пожълтелите си тефтери с моите си стихове, блоговете, в които съм публикувала и открих ето това, написано пре 1979 г. :)

Живот, какво си ти

Вървиш по уличка незнайна
и мислиш си за бъдния живот,
че всичко е една жестока тайна
и ти не знаеш следващия ход.
"Зящо живея?" - често ти се питаш
-за щастие или във мамещи лъжи,
а после се усмихваш, сякъш искаш
да ти се сбъднат всичките мечти.
Да! После стават те реалност
във някой хубав слънчев ден,
но всичко идва бавно,
а си отива бързо-
като стрела отлита мечтаното от мен.
Така тече живота и си отминава,
прелитат лошите и хубавите дни,
а спомените само скръб навяват
не знаеш утре колко ще боли...
И някой ден смъртта ще ти похлопа на вратата,
ще се попиташ - "Защо ли съм живял?"
-тогава гордо, смело си вдигни главата
и изречи: "Достойно съм живял!"

2. 02. 1979 г.

"Да се мисли за смъртта е страшно, но тя не подминава никого. Този, който помни, че я има, променя приоритета на ценностите си. И тогава много проблеми, които понякога изглеждат глобални и неразрешими, се оказват дребни в сравнение с вечността, а понякога дори не си струва да бъдат решавани. При всички условия на земния живот е необходимо и може да се върви по пътя на развитието, на еволюцията в духовен план, да се повишава честотата на собствените мисли и емоции, което означава да се облагородяват действията и постъпките. Защото тези условия не са създадени случайно. Те изцяло се определят от нашите предишни животи и от законите на мирозданието. Помнейки това, трябва да намерим у себе си сили с чест да се справим с преподадения ни урок...

...Мъдростта, жизнения опит, радостта
от любовта, любовта кам Бога и любовта към децата,
любовта към другите човешки същества са част от
земния опит. Дошъл си на Земята, за да се научиш
на тази любов.- Дейвид Хаят..."

Книгата завършва със следната притча:

"Не съвсем духовно развит човек се обръща към Бога с "предложение за сътрудничество": "Гссподи, аз съм гладен и беден. Помогни ми, защото иначе няма да вярвам т Теб!"
Бог, който с любов и съчувствие наблюдава жизнения път на този човек, безмълвно му отговаря: "С нищо не мога да ти помогна, защото нямам нито храна, нито пари. Но аз съм създал принципите на битието. И ако ти се настроиш да възприемаш нелокални енергии, ще овладееш тези принципи и сам ще ръководиш собствената си съдба. Цялата Вселена ще ти помага. Инициативата е в твои ръце!"

Ползваните цитати са от "Живот под наем. На прага на финия свят"

В. Тихоплв
Т. Тихоплав
НСМ Медиа

Кришнамурти за образованието

2009-12-13T18:01:00.001+02:00

"Да разбереш живота означава да разбереш себе си, това е и началото, и краят на образованието" - твърди авторът на книгата "Образованието и смисълът на живота" - Джиду Кришнамурти. Въпреки, че страниците ѝ са написани преди повече от 50 години, те звучат актуално и днес - доказателство за непреходността на прозренията на големия духовен учител.
"Е, какъв е смисълът на живота? За какво живеем и за какво се борим? Ако се образоваме само да се издигнем , да получим по-добра служба, да вършим по-добре работата си, да властваме над другите, тогава животът ни ще бъде повърхностен и празен. Ако се образоваме само за да сме изучени, вещи в книгите, или специалисти, пристрастени към знанията, тогава ние ще допринасяме за разрушенията и нещастията по света...
...Може да сме високообразовани, но ако мислите и чувствата ни не са едно цяло, житотът ни е непълен, противоречив, изпълнен със страхове. Той има малко смисъл, ако образованието не започне да култивира цялостен възглед за живота...
...За повечето хора смисълът на живота като цяло не е от първостепенно значение. Образованието набляга на второстепенни ценности, като ни прави специалисти само в някоя област на знанията. Макар, че знанията и ефикасността са необходими, да се набляга само върху това води до конфликт и объркване....
...Функцията на образованието е да създаде цялостни , интелигентни човешки същества. Ние може да завършим образованието си и да сме механично работоспособни, без да сме интелигентни.Интелектът не е просто владеене на информация, той не се извлича от книгите, нито пък означава да имаш ловко, самозащитно, агресивно поведение. Човек, който не е учил, може да е по-интелигентен от изучения...
...Образованието трябва да ни помогне да намерим трайни ценности, за да не се вкопчваме във формули и да не повтаряме лозунги. То трябва да ни помогне да премахнем националните и социалните прегради, вместо да ги подчертава, защото те пораждат вражда между хората. За съжаление , сегашната образователна система ни превръща в раболепни, механични и дълбоко неинтелигентни хора. Въпреки, че ни развива в интелектуално отношение, вътрешно тя ни оставя непълни, лишени от смисъл и творчески усет....
...Ние премахваме страха, когато разберем себе си.Човек трябва да е безкрайно гъвкав, за да се бори всеки момент с живота, да посреща трудностите и пречките. Следователно, той трябва да е свободен от теории и от определен начин на мислене...
... Великите художници и писатели са били творци за разлика от нас, които сме само наблюдатели...
...Струва ни се, че ако научим някакъв метод, стил, техникческо умение бихме живели щастливо, творчески, но това е възможно само когато се чувстваме вътрешно богати...
...Любовта към красотата може да бъде изразена с песен, с усмивка или с мълчание, но повечето хора не са склонни да замълчат. Ние не намираме време да наблюдаме птиците, носещите се по небето облаци, защото сме твърде заети с търсене на удоволствия. Как да помогнем на децата си да имат будно съзнание и чувствителност, когато в сърцата ни няма красота?...
...Нека използваме всяка възможност, за да събудим в тях радостта от съзерцанието не само на красотата, създадена от човека, но и красотата на природата."

из "Образованито и смисълът на живота"

Джиду Кришнамурти

В диалог с едн ЧОВЕК

2009-10-08T10:00:00.000+03:00

Вярвам в теб,
че не си забравил
човешката си същност.
Вярвам,
че там, някъде,
съзнанието
ти все още помни
някогашното ти АЗ.
Вярвам, че
сетивата ти не са
безкрайно притъпени,
за да не можеш
да различиш
стойността на
истинската
усмивка...
................................
Показваха ти
много цветове
- нали не искаше да
виждаш
хората в
черно и бяло!
Сега не осъзна ли
че черно-бялото е
най - ценно?!
Най-светлата усмивка
не грейва ли най-истински
на черен фон,
а бялото разбра ли,
че не е за всеки
- слънцето в снега
искри!
Разбираиш ме добре,
нали?
...............................

Не ми казвай само,
че си нещастен,
човеко
или щастливо ВЛЮБЕН,
УВИ!
Не падай в
гроба на низките
страсти.
Ти си свободен,
живота
е твой!
- не е ЛЮБОВ това
което в окови
те влачи,
от кога робството
се превърна
в мечти!?
..............................

Добре, добре,
аз не разбирам,
да, аз съм си
най-обикновена
жена.
Аз нямам претенции никакви
и защо са ми
- имам себе си
след толкова много
раздаване...
и ми стига!
Не искам да вярвам,
че не
разбираш това!

За мечтите и случайностите

2009-09-20T17:40:00.002+03:00

Новото духовно съзнание се състои в това да се превърнат мечтите в реалност, което е било същността на човешките стремежи винаги и навсякъде. Вселената започва наистина да изглежда като сцена, на която се реализират най-съкровените ни стремежи...
Но съществува една особеност. Вселената е устроена така, че да откликва на нашето съзнание, и тя ни дава само онова, което сами сме вложили в нея според нивото на съзнанието си. Ето защо процесът на преоткриване кои сме и за какво сме дошли на този свят и приучването ни да следваме мистичните случайности, които ни водят, зависи до голяма степен от способността ни да бъдем с позитивна нагласа и да откриваме златната нишка във всичко, което се случва.
Ние преживяваме ново духовно самосъзнание, като преминаваме през редица откровения, които ни извеждат на все нови нива на разбиране. Всеки етап ни разкрива по-широка перспектива. Но също така ни изправя и пред своите предизвикателства. Не е достатъчно само да се докоснем до всяко ниво на разширено съзнание. Трябва да сме готови да живеем според него, да използваме в ежедневния си живот онази степен, до която сме достигнали със съзнанието си. Дори веднъж да проявим негативизъм, целият поток на развитие може да се блокира.

Значимите случайности могат да се изявят, по всяко време. В хода на най-обичайната ни делнична заетост напълно възможно е необичаен шанс да прикове нашето внимание. Например, случва ни се да си спомним за стар приятел, за когото не ни е идвало наум години наред, и когато вече сме забравили за това, най-ненадейно го срещаме на другия ден. Или например, виждаме човек, който се занимава с дейност, за която ни се ще да разберем нещо повече, и ето че се озоваваме седнали срещу него на масата в някой ресторант още същия ден.
Случайните съвпадения могат да ни дадат навреме търсената информация, от която се нуждаем, но не сме знаели как да я получим. Или внезапно разбираме, че хобито или интересите, които са ни вълнували навремето, са били само подготовка за нова възможност или работа, която сега ни се открива. Независимо как конкретно се проявява случайността, за нас е ясно, че това не е просто на късмет и шанс. Когато някоя случайност привлече нашето внимание, ние поне за миг оставаме смаяни от станалото. На някакво ниво на съзнание долавяме, че събитията са били предопределени, че е предначертано да се случат точно този момент, за да тласнат живота ни в нова, по-духовно осмислена посока.
Ейбрахам Линкълн пише за една такава случайност в младежките си години. В онзи момент Линкълн почувствал, че в живота си може да постигне повече, а не да бъде обикновен фермер или занаятчия, както неговите съграждани от малкото градче на щата Илинойс. Един ден той срещнал амбулантен търговец, който очевидно бил изпаднал в голямо затруднение, защото помолил Линкълн да купи от него старо сандъче със стоки, пове¬чето от които без никаква стойност, за един долар. Линкълн спокойно би могъл да откаже на пропадналия търговец, но той му дал парите и прибрал стоката. И едва по-късно, когато разчиствал сандъчето, Линкълн открил сред старите съдове и дреболии пълен комплект правна литература, по която той се самообразовал, за да стане правист и да продължи да следва своята удивителна съдба .
Шведският психолог Карл Юнг е първият модерен мислител, който е дал определение на този мистичен феномен. Той го назовава синхронност, откриване на смисъла, който се крие зад случайните съвпадения. Юнг твърди, че синхронността е акаузален принцип във вселената, закон, чието действие има за цел да тласне съзнанието на хората към разгръщане и растеж .
При един от своите психотерапевтични случаи Юнг става свидетел на особено характерен пример. Негова пациентка се оказва една особено благовъзпитана дама, която е обхваната от мания за преследване. Юнг изследва нейните сънища, надявайки се да я накара да се отвори за светлата, жизнерадостна и интуитивна страна на своята същност. Сънищата й напоследък са свързани с това, че тя има отношения с един скарабей, но тя твърдо се съпротивлява на всякакви опити за интерпретация. И точно в този момент Юнг чува странно почукване на стъклото и когато дръпва завесите, там, от външната страна на стъклото се намирал един скарабей, бръмбар, който бил изключителна рядкост за онзи район. Тази случка въздействала на жената толкова силно според Юнг, че тя продължила много успешно своето лечение . Малцина от нас могат да се обърнат назад и да разгледат живота си, без да забележат цяла поредица от явления на синхронност, които са ни тласнали към настоящата професия, съпруг или съпруга, към кръга от приятели и съмишленици, на които разчитаме. Много по-трудно е да се разберат тези жизнено важни събития в момента на ставането им в настоящето. Значимите случайности могат да бъдат силно показателни, както в разгледания случай. Но могат също така да бъдат и едва доловими и изплъзващи се и лесно да ни убегнат -особено ако сме подвластни на стария подход към явленията от света - сякаш са просто плод на случая и обстоятелствата.
Индивидуалното предизвикателство за всеки от нас е да преодолеем културните предпоставки, които ни тласкат към това да свеждаме живота си до обичайното, посредственото и лишеното от всякаква мистичност. Повечето измежду нас са свикнали да се ръководят в живота единствено от своето его и да се събуждат сутрин с нагласата, че всичко, което предстои през деня, зависи от техния съзнателен контрол. Създаваме си наум цял списък от проекти, който не подлежи на корекции, и които на всяка цена трябва да осъществим. И тъй следваме тези свои цели така, сякаш вървим през тунел. В същото време мистерията на живота не ни напуска нито за миг, танцува покрай живота ни и в мигове на проблясък ни разкрива неподозирани възможности. И ето че можем да-поспрем, да променим своята едностранна насоченост и да се възползваме от всички възможности, които ни се изпречват на пътя.

из "Селестинското пробуждане"
Джеймс Редфийлд

Селестинското пророчество:

И в моето сърце!

2009-08-14T11:49:00.001+03:00

Ти СИ?

2009-06-14T21:07:00.004+03:00

Не можеш да ме разпънеш на кръст - не съм светица
не можеш да ме замеряш с камъни - грешница не съм,
аз... приемам съдбата си
- живота, този - тук, днешния!

Поисках да съм птица - полетях - защо ли въздуха не остарява?
Поисках си любов - изгорях
той, огънят, на никой не прощава.
Да, водата, земята... това ли ме питаше -
вечни са!
Къде умират птиците,
кога умират птиците,
защо умират птиците?

Безгрешни са!

Истинските ценности най-скъпо струват...

2009-05-25T10:29:00.004+03:00

Той продаваше живот.
Не, не работеше в болница, нито в някаква институция.
Беше съвсем обикновен човек.
Ставаше сутрин рано, усмихваше се на утрото и отиваше на работа.
Всъщност... той никога не споменаваше думата работа, както и думата пари.
Винаги казваше, че има всичко и отива да се наслаждава на живота.
Толкова много го обичаше, че всички около него желаеха да притежават частици от това богатство.
И той раздаваше вечност, не продаваше нищо, но живота си плащаше сам!
Висша форма на самообслужване някаква...
Вие познавате ли този човек?

На Спорта с много любов!

2009-05-22T12:36:00.001+03:00

...Пак бягам..., само че... на едно място и изобщо не ми личи! А всички казват, че така ще ме запомнят - вечно бягащата!
Ех, преди изобщо не бягах за здраве... Тичах, защото Живота все ме гонеше... Сега, след толкова години преследване, сигурно съм му поомръзнала вече, защото, само от време на време ми подхвърля по някое и друго спринтче, а общо взето... разхождаме се заедно.
Аз пък..., нали съм си свикнала все да си бягам, един ден му викам: "Не може така, мой Живот, като някакви старци артрозни, все да вървим и да си гукаме! Я вземи ти да побягаш, пък аз тебе да гоня!" Не вярвах, че ще ме послуша, обаче той като взе, че като хукна... Любов, любов... Дали искаше да избяга от мен, или ме обичаше много и изпълняваше всяка моя прищевка... Обичаше ме, спор няма..., иначе щеше ли да е с мен?! Но обичаше все да подскача, да се драчи, да бърза, не обичаше болести, ненавиждаше старост и разплути тела... Абе Живот! Само е чакал да му загатна! Обаче аз сега къде да го гоня? Посоката му загубих, не поисках адрес... Чух го само да казва "фитнес". И така... попотичвам си леко и гледам "фитнес". Отварям и влизам... и ето ме, тук! И той беше в залата! Чакаше...
И пак бягам..., но не го гоня! То и затова, сигурно, не ми личи... А той просто стои и ме гледа. Сигурно ми се радва... И още как?! Ами ето, въздухът ми почти беше спрял, а сега дишам ли, дишам... Вълшебство! Приказка! Екстаз! Раздвижвам си тялото, загрявам, мускулите играят, пулсира кръвта! Ами енергията, която отделям - как само ме гали и как ме пречиства! И върти се сякъш двигателя вечен - силите стигат крайната точка, но не се спирам, продължавам...и ето... победата! Духа победи тялото! Усещам мощта..., но пак продължавам - не мога да спра! Не искам да спирам! Усещам как Силата коленичи в краката ми. Ума тържествува! Обърках ли? -не! Със думи не може това въобще да се каже! Това си е чиста магия!
Ех... Живот! Хубаво си го извикал този Спорт. Само, че аз се влюбих в него! И с него вече ще те гоним... Пък може и да те изпреварим...

2009-05-15T08:52:00.002+03:00

2009-05-15T00:29:00.001+03:00

Аматьорката

2009-05-13T08:48:00.001+03:00

Пътуването вечер, след работа, към къщи през студените зимни дни доставяше на Нели огромно удоволствие. Караше бавно, не по собствено желание, но ако искаше да се прибере жива и здрава, трябваше точно това да прави. Беше си създала навик от всяка отрицателна ситуация да извлича положителна емоция. И сега заледения път си имаше своето предимство - можеше да се огледа около себе си, да се порадва на прекрасната зимна картина след напрегнатия ден.
Нели от доста време работеше в голяма софтуерна компания като програмист и същността на работата дотолкова се беше загнездила в съзнанието й , че сякаш всеки един миг, когато не е пред компютъра, тя кодираше и разкодираше предметите край нея, природата, сградите... Обичаше много града, в който живееше. Мислеше си, че хората край нея се влюбват също в хора, а тя се влюбваше в градове, планини, реки... Усмихна се... Спомни си, че днес съседката й, Тони, не се появи в мрежата... Тя беше една от "влюбените" край нея, но уви - нещастно . Нейният случай не можеше да се охарактеризира и като "любовен "триъгълник, тъй като влюбените бяха само двама. Нели искрено съжаляваше тази жена - едва на двадесет и пет години със съпруг на петдесет и поредния нещастен брак. Беше се излъгало момичето... Никой не е застрахован от грешки! Съпругът - от "висшето" общество, както той сам често обичаше да подчертава, с много пари , с много коли, но... скритото в черепната кутия явно се оказа твърде малко за управлението на най-малката част от огромната му империя - семейството . А Тони наистина беше една чудесна жена. Често беше разказвала на Нели, как, когато се омъжила не знаела какво е любов, познала това чувство след това, срещнала я тази пуста "любов" не когато трябва...и не където трябва. Тони общуваше с "него" предимно в нета и искаше понякога съвет от Нели как да си предпази компютъра от хакери, тъй като мъжът й бе наел такива да следят всяка нейна стъпка във виртуалното пространство. Нели не беше от хората, които толерират подобни отношения, но и не обичаше да съди. Знаеше, че Тони е споделила със съпруга си за новата си връзка и желанието си да прекрати брака с него... Само че това я беше поставило в златна клетка с обяснението , че е твърде млада и не разбира от истински мъже... Колко елементарни сме само ние, хората! Мъчим се да управляваме съдби, сърца, чувства...
Нели винаги помагаше с каквото може без да иска обяснения. Съседа, обаче, знаеше много добре това и не един път я беше предупреждавал да не дава никакви съвети на жена му - имало си администратори. Нели не искаше да се бърка в семейните им спорове и когато пристигнеше молбата за помощ по ай си кю то от Тони, тя моментално й отказваше, но вътрешно изпитваше огромна вина. Така или иначе съседката не спря да търси помощ. Днес, обаче, не се обади никаква.
"Какво ли беше станало с Тони?!", продължаваше да мисли Нели, докато шофираше. Скоро щеше да разбере. Правеше си планове за вечерта...- готвене, пране... Ох, това пране я вбесяваше... От всичко най - мразеше да простира... Самата гледка на прострени дрехи по върлините на терасите я отвращаваше... Наближаваше техния блок и ето и сега шаренията се беше развяла , а и тя щеше да я допълни... Като приключеше с прането щеше да отскочи до съседката... Една мисъл обаче ненадейно връхлетя в съзнанието й и като светкавица я стрелна , дори за момент загуби контрол при отбиването на колата ... Добре, че всичко се размина благополучно.
Обикновено, докато паркираше, Нели винаги се усмихваше. Децата от квартала, още щом зърнеха колата й и веднага барикадираха входа.
- Нели, компа ми нещо не е в ред...ще го погледнеш ли?
- Нели, донесе ли ми оная игра?!...
- Нели...
Някои хора си мечтаеха за популярност, а тя си мечтаеше понякога да намери шапка - невидимка ... или да наметне някаква "магарешка кожа" . Искрено се възмущаваше като гледаше как някои хора хабят безсмислено време и средства в някакви медийни реклами вместо да ги използват за собственото си усъвършенстване. Знаеше, че всеки човек може да бъде превърнат в звезда, но никоя звезда не може да бъде човек.
Нели обичаше много тия деца и всяка вечер, преди да се качи до десетия етаж, минаваше през всички други етажи по-надолу. Поправяше компютри, показваше програми, помагаше с каквото можеше. Винаги си мислеше че има нещо сбъркано в отношенията деца - възрастни. Разбираше, че възрастните трябва да се учат от децата, а не обратното!
Този път и децата усетиха, че нещо не е наред и вместо да я затрупват с въпроси, загрижено започнаха да предлагат помощта си. Миловидните им физиономийки обаче и този път я накараха да се разсмее. Обеща им утре да си поговорят и направо хукна нагоре по стълбите.
В апартамента беше студено - беше изключила парното, но включи компютъра и започна моментално да пише... Прането, това пране, което толкова мразеше... И характера и... Този нейн характер, който никога не се примиряваше с грозното и се мъчеше от всичко да извлече нещо красиво... или поне полезно... И тая нейна професия - всичко да обръща в кодове... Програмист! Беше най-добрия специалист в компанията. Това, да създаваш програми за нея беше най-великото изкуство, но не по-малко я впечатляваха и другите изкуства. Там си беше аматьорка, но страстта към творчество при нея беше неконтролируема. Обичаше да пише стихотворения, разкази, рисуваше... И сега разказът сякаш изплуваше самичък някъде от дълбините на душата й върху екрана на монитора... Съседката беше спасена! Край на подслушваните телефони, край на вградените микрофони, край на хакерите! Нели щеше да кодира прането... И тази кодировка - вместена в едно весело хумористично разказче за двама влюбени. Ами да! - червена блуза - "след час съм в магазина", бяла блуза - "след два часа съм на фитнес", чорап - "излизам да изхвърлям боклука", два чорапа -"отивам да разхождам кучето"...
Когато приключи с писането, Нели извади с огромно нетърпение листите изпод принтера и хукна към съседите. Отвори Йонко, съпруга на Тони, и учудено погледна сияещата й физиономия...
- Току що написах новия си разказ, искаш ли да прочетеш?!
- Сигурно е хубав, но аз предпочитам нещо по-фино... - погледна с крайчето на окото си листите.
Не беше се излъгала. Йонко да чете нейните разкази?! Та той беше човек от висшето общество, който четеше само големи автори, вършеше само големи работи, а тя - "ще прочетеш ли..." Интересно, той дори спомена думичката "хубав"... Спомни си думите на един приятел, който все повтаряше, че в изкуството имат право да те оценяват единствено историята и бог и се усмихна...
Най-сетне Тони се показа на вратата.
- Какво става тук, нови разкази ли?! Ама защо стоите тук, нали ще четем...
Тони, за разлика от съпруга си, много обичаше всички нейни произведения и винаги ги четеше с огромно удоволствие. И не само тя... Грабна листите и отиде в кабинета да чете, а Йонко, докато приготвяше кафето, си търсеше причина да се заяде:
- Абе ти не се сърди, сигурно разказа ти ще е много хубав! Имам наблюдения върху творчеството ти - като гледам колко много хора те четат... Колко, петнайсет..., двайсет човека?!
Нели се усмихна, противно на очакванията му.
- Ех, може и двама да го прочетат, но да им е от полза! - усмивката й сияеше, неразбираемо за него, но защо ли му трябваше да разбира някаква аматьорка...
Тони пристигна с ръкописите още по-сияеща и от Нели. Йонко дори не се и учуди на еуфорията на жена си. Беше убеден, че тя не разбира от литература, както не разбира и от мъже...
- Ще го публикуваш ли това в нета? - попита с нетърпение.
- Да, естествено...
- Желая ти този път поне тридесет читателя - продължи с иронията си Йонко, допивайки кафето...

На следващия ден Нели се прибираше както обикновено с колата и пак ,както обикновено, сергиите по терасите й се набиваха в очите като пирончета и деряха жадните й за красота очи... Само че, нещото, което видя на върлината на съседите й излекува всички ранички... - бикини, блуза, чорап...!
И нямало полза от необразовани писатели... или от шарения по терасите...

2009-05-13T08:11:00.000+03:00

Celine Dion - A New Day Has Come

2009-02-27T09:34:00.000+02:00

P.S.Обичам те

2009-02-26T23:20:00.003+02:00

Най-великите постижения в науката и изкуството са създадени от хора, работещи самостоятелно. В нито един парк няма статуя, посветена на някакъв комитет.

Обещавай само онова, кoето можеш да дадеш. После дай повече, отколкото си обещал.

Единствено кокошката ляга в полога, за да доведе нещата до успешен край.

З.И.П.
На една бензиностанция видях този надпис поставен на стъклото на някаква кола. Попитах шофьора дали това не е името на кучето му. „А, не - отвърна той. - Надписът ми подсказва, че когато видя недисциплиниран шофьор на пътя, просто трябва да си припомня правилото: „Забравям И Продължавам." Хубав съвет.

Приятно е да получаваш похвали,
но те никога не те учат на нищо ново.

Миналата седмица някой ме попита
какво работя.
За миг се замислих, а после отвърнах:
„Изследователка съм."
И бях доволна от отговора си.

Този стикер за кола, който видяхме докато пътубахме до Сейнт Луис, силно ме впечатли:
Ако си се запътил в погрешна посока, не забравяй че Бог разрешава обратния завой.

Хората често признават,
че паметта им изневерява,
но никога -
че бъркат в оценките си за другите.

Истинско богатство е това,
което представляваш,
а не онова, което притежаваш.

Стара китайска поговорка:
„Онзи, който напуска дома си, за да търси щастие,
тича след сянка."

Стигнала съм до извода, че повечето от нас
харчат пари, които още не са спечелили,
за да си купят неща,
от които нямат нужда,
с желанието да впечатлят хора,
които не харесват.

Когато съдбата ти затваря вратата, влез през прозореца.

Когато се налага да критикуваш подчинените си, не забравяй да започнеш с някоя похвала и да подчертаеш добрите им страни. Помни, че преди да използва бръснача, бръснарят винаги насапунисва клиента.

Признание ли искаш или резултати?
В кабинета на шефа на „Наймън Маркъс"
е окачен следният цитат:
Няма граница зз това,
което можеш да постигнеш,
стига да не обръщаш внимание
кого хвалят.

Само Господ може да си позволи да гледа някого отвисоко.

Следващия път, когато някой те нарани,
и първото нещо, което направиш в отговор,
е да му го върнеш по същия начин,
спомни си, че:
Онзи, който търси отмъщение,
трябва да копае два гроба.

Знам, че гардеробът ти е впечатляващ.
Но от всички неща, които носиш,
най-важен е изразът на лицето ти.
Ако някой запомни костюма, а не усмивката ти,
значи не си се усмихвала достатъчно.

Хорас Джаксън Браун

Човешки маршрути

2009-02-12T23:11:00.004+02:00

Към хоризонта изпъната
и мътно заблестяла,
денонощно забързана
магистрала…
Магистрала, гладко свързала
далечни земи и хора —
без да поглежда встрани,
без да вижда
нагоре…
Магистрала, безспир летяща
в две обратни посоки.
И събрала в паметта си
надежди
и катастрофи.
Магистрала, шумно сближила
едни тържища с други.
И направила дните ни
еднакво равни
и луди.

Но спрете за миг, човеци!
Млъкнете за миг, мотори!
И ще видите горе
пътеката —
встрани от бясната скорост…

Пътека с бавни завои
край дървета, скали и мъх…
Но която
единствено води
към
високия връх.

Георги Константинов
http://www.chitanka.info:82/lib/text/9784

3 минути

2008-12-12T11:50:00.002+02:00

Този ограмен свят се затваря точно в три букви - в "ТЕБ" ! Завърта се в обратна посока, намира те, влива се в ТЕБ и изчезва. Оставаш "ТИ" и го носиш в себе си. Дори и не разбираш това. Носиш в себе си първичността на пролетта, горещината на лятото, красотата на есента и чистотата на зимата. Носиш години, месеци, дни, часове. Раздаваш ги по минути! Подаряваш ги! Оставяш за себе си три - само три минути. Полагаш ги дълбоко в сърцето си и продължаваш - да раздаваш, за да не тежи! Какво му трябва на човек - ТРИ МИНУТИ!

2008-12-01T00:19:00.002+02:00

Съвършенство

2008-10-31T08:22:00.001+02:00

Al Bano & Romina Power - Liberta

2008-10-25T11:53:00.000+03:00

УСПЕХОЛОГИЯ НА ЛЮБОВТА

2008-10-25T11:21:00.002+03:00

УЧЕБНИК ЗА УМНИ ВЛЮБЕНИ
Николай Иванович Курдюмов

НА МОИТЕ УМНИ ДЕЦА, И НА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ…

Любовта идва и си отива,
И окрилява, и осъжда,
Отнема разума, тревожи, замайва,
Изобщо прави каквото иска –
А ние стърчим, като лапнишарани.

Любовта не е какво и да е.
Любовта трябва да се твори!
Любов е най-неопределената дума на Земята.
Всеки подразбира своя личен кеф. Но никой не знае, какво точно иска. Това още повече обърква.
Любовта се смята за чувство. Но преди всичко това е дейност. За да бъде тя успешна, са нужни специални знания и някои умения. Но никой никъде не ги преподава.
Затова любовта е единствената област, в която и от научна и от етическа гледна точка е прието да си останеш безпомощен идиот. Любовта е равна на алкохола по степен на увреждане на ума: на влюбения, както и на пияния, прощават всяко безумство – какво можеш да вземеш от него?..
Смята се, че любовта е нещо стихийно, дори фатално. Във вас, във вашия ум – стихия. Не ви ли се струва странно това?..
Доста много хора биха сметнали, че опита да се изследва любовта е оскърбяване на свещената тайна. Този приятелски трактат не е за тях. Той е за тези, които се опитват да минат в любовта без неприятности и страдания. Тях ще ги зарадвам веднага: това е много лесно – трябват малко знания и разбиране.
Той е за тези, които искат да създадат добра семейна двойка, но наивно смятат, че да се влюбят е достатъчно. Искам да ги информирам веднага: младежи, отпуснете се – смисъла на думите любов и семейство е толкова различен, че дори не е близък, и преди да си пъхате пръстите, следва внимателно да изучите инструкциите на електрическата месомелачка.
Такива инструкции никъде не съм срещал. Между другото, предмета на любовта ми се струва много прост и ясен. Затова реших да споделя опита си. Разбира се, това е само моя опит, на никого не го натрапвам.
УБЕЖДАВАНЕ НА ЧИТАТЕЛЯ
1. Може би, повече хора биха прочели този опус, ако той съдържаше солени шеги на тема непримиримите различия между половете. Но съм убеден, че по въпросите за любовта, ние сме абсолютно равноправни. Глупостта или мъдростта, слабостта или силата в тази работа изобщо не зависят от пола.
Ако като мъж, сте уверени, че имате повече права да криввате от правия път, отколкото вашата жена – това са си ваши умствени проблеми. Ако вие, като жена, сте решили, че вашия мъж е длъжен да ви осигури луксозно съществуване само затова, че спите с него – това си е ваш проблем. Повярвайте, че да вървите на каишка след традицията по въпросите на щастието е глупаво и рисковано. Тука има значение само едно – взаимното съгласие.
2. Има една причина, която пречи при изучаването на произволен предмет: дума и куп от думи, които не сте разбрали или сте изтълкували неправилно.
Ние сме свикнали да изпускаме непознатите думи още от детството си – училището ни е научило така. А сега, ако ни попадне някакъв труден текст, ругаем автора или го захвърляме в ъгъла. Ние сме сигурни, че такъв текст не може да бъде разбран по принцип. Но работата е в разбирането на думите.
Ако текстът започне да ви става скучен, ако започне да ви дразни, чувствате, че тъпеете или ви се доспива – значи сте пропуснали непозната дума. И не търсете други причини! Търсете думата. Тя е някъде там, до където ви е било разбираемо и интересно. Търсете думата във фразата, смисълът на която вече не можете ясно да си представите.
Предметът на любовта е труден с маса неопределени думи, струващи ни се всеобщоупотребявани и разбираеми. Любов, живот, щастие, близост, грижа, помощ, съчувствие, вина и др., всеки ги разбира по своему, прието е да се смята, че те нямат точни определения. Но ако това е така, ние няма да имаме никакви шансове да се договорим и да постигнем успех. Всички думи имат точно определение. Колкото по-добре владеете нещо, толкова по-точно го определяте.
Затова ще се постарая да използвам по-малко неопределени думи, или ще ги определям по-точно в контекста. Но ако възникне проблем, без да ви мързи, надникнете в тълковния речник.
3. Въпреки първия ми порив да напиша нещо леко и смешно, из под клавишите изпълзя истински учебник. Докато пишех си изясних: трябва да се спомене за всичко, което е свършило работа и е помогнало. Свършиха работа и помогнаха и законите на отношенията, открити от Рон Хабърд. (Ако това име ви е познато само от вестниците, искам да ви успокоя: към сектата на саентолозите нямат отношение нито самия Хабърт, нито неговата наука.) Тези данни са доста обширни, но без тях не може да се мине. Затова, четете без да бързате, бавно, на ден по глава, за да не се претоварите.
ПРЕДИСТОРИЯ
Да-а-а… Някога обичах. Сега няма време.

Навярно на мен ми е провървяло: в областта на любовта съм душевно здрав. Тя никога не е предизвиквала притъмняване в очите, диви ексцеси или желание да се давя. Чувам от страна на женската половина скептическото: “ти не си способен да обичаш, чукан недодялан”. Отговарям:
1. Да обичаш и да изглупяваш са две съвсем различни занимания.
2. А на вас приятно ли ви е, когато заради вас някой си губи главата?.. Това е просто симптом на ниска самооценка.
За първи път се влюбих в първи клас. И беше силно. Боготворях, мечтаех и свирех на хармониката тъжни мелодии. А след това просто предложих да бъдем приятели, и бях на седмото небе от щастие, когато получих строго съгласие. И ние бяхме приятели, докато не се преместих да живея в Адлер.
Имаше там едно момиче – по нея вехнеха всички наоколо. Не беше красавица, но беше обаятелна, смела и осъзнаваща собствената си значимост. Аз бях дебел и непохватен. Обичах безмълвно и безнадеждно, безутешен от пети до десети клас. Никакви амбиции и ексцеси – какъв е смисъла?.. По-късно се оказа, че сме доста сродни души и именно това ме е привличало към нея. През тези години комплекса на “шишкото” го компенсирах с китарата, с начетеност и добродушие.
Постъпвайки в академията, отслабвайки и вече подходящ за женене, явно, не престанах да бъда същото момче, което е свикнало да се интересува от някого само като човек. И в момичетата някак естествено започнах да виждам преди всичко човека. Ако човекът е интересен, искрен, близък до мен – то и момичето ми се струваше красиво. Ако ли не – нулев интерес.
За мен външността никога не е имала голямо значение. Идеалите бяха други: в себе си и в другите ценях добродушието и откритостта. Аз не се влюбвах, а дружах. Можех да се привързвам силно, но повече към човека отколкото към тялото. Опитваха се да ме омаят момичета, които не познаваха поражение и се проваляха: ако ще да се пукнеш аз не се влюбвах, а ставах приятел.
Най-накрая, в четвърти курс ми обясниха, че повечето момичета гледат на мен изключително като на мъж. Изпитах огромно разочарование. Стана ми жал за всички тях: инстинктите и чувствата са толкова нетрайни и причиняват толкова болка! И аз още повече се насочих към зоната на човешките отношения.
През пети курс се появи Таня – въплъщение и на човешките и на най-ярките женски качества. Ние бяхме близки по човешки, но като двойка – много различни. Много се привързах към нея, а тя беше влюбена. Реших да бъда с нея, а тя дълго се мяташе между желанието и страха. Дванадесет години се опитвахме да станем близки хора. Необходимо беше да се разбираме един друг дотолкова, че никакви обиди и несъвършенства да не ни пречат да се обичаме. Ние постигнахме това. И едва ли би ни се удало, ако не бяха знанията, за които се опитвам да разкажа.
…За първи път прописах по повод любовта на 23 години. Тогава се увличах по психологията и бях уверен, че човек сам трябва да управлява своите решения и чувства (и бях прав). Начел се предостатъчно в “Студентски меридиан” на плачливи вопли от рода: “аз го заобичах, а той ме изо-о-стави!”, аз се разразих в ръкописен трактат от 22 страници, смисълът, на които беше еднозначен: откачихте ли? Нима може да стане нещо във вашия ум без ваше участие? А вие самите къде сте?! Престанете да прехвърляте вината на другия! Любовта – това си ти самия! Неохотно отпечатаха два абзаца. Разбирам причината - в трактата имаше малко фрази лишени от ярък максимализъм.
Тогава моята теория беше проста: любовта – това е абсолютна чистота на съвестта пред някого или нещо. Ако отдаваш всичко, което можеш, без да подвеждаш, без да прекараш, без да излъжеш, без да криеш, ще чувстваш любовта като награда. Излъжеш ли, прекараш ли дори в нещо незначително, скриеш ли дори трошица – ядец, любовта намалява (като наказание). Правило: почувстваш ли намаляване на любовта търси - или си подвел или си сгрешил. Поправиш ли се – любовта ще се върне.
Ех, колко близко бях до истината тогава! Не отчитах само едно: какво да правиш, ако не те обичат, а напротив, ти се надсмиват. Но тогава в най-трудния ни период, това убеждение ни позволи да оживеем и да останем заедно.
Втория трактат за любовта – след 10 години – беше вече напечатан. На машина. Това беше опит да подредя в главата си законите на отношенията, почерпени от Хабърд и да ги приложа на практика. Момента бе такъв: инфлация, цяла година не можем да се помирим, аз вече обмислях варианти за Сибир, и ние почти се бяхме разбягали. Но разбирахме: децата не са виновни, а и ние просто сме си загубили ума. Трябва да живеем заедно и обезателно с кеф. Но как?! Тук се сблъсках с Дианетиката. И разбрах – ще разбера моите проблеми, ще успея! И всичко, което разбрах написах на хартия, за Таня. Есето остана незавършено, но го четяха с удоволствие и казваха: защо това го няма в ритуалните зали!?
Тогава разбрах, че ни е необходима обща реалност. Или ние напълно се отваряме един за друг, до последното ъгълче, до всички скрити цели и желания, отначало до край, до последната целувка с някого – и получаваме шанс да се разберем един друг истински, реално. Или да си бъдем чужди и да се преструваме, че имаме семейство. На мен ми беше по лесно да се разкрия, на Таня - по-трудно.
Не се получи лесно, продължи половин година. Но в края на краища се получи пробив. Разбрахме какво сме ние и защо си причиняваме един на друг болка. Научихме се да говорим, да изясняваме всяка недомлъвка и да се договаряме. Ето тогава започна нашия истински меден месец. И той продължава и до сега. Т.е. също десет години. Е, какво пък, настанало е време да пиша нов трактат, че то децата вече се разпределят по двойки…

Емил Димитров - Писмо до мама

2008-10-19T12:33:00.001+03:00

Птиците

2008-10-19T12:24:00.002+03:00

Не разбирам от толкова неща
а тъй бих искала,
не умея да управлявам самолети,
не умея и да летя
на крилете на
някоя мечта,
не умея дори да
порасна,
а тъй бих искала...

Не умея толкова много неща
и не искам!
Птичките летят с лекота -
нали са истински!

Ливи Иванова - Осъдени души

2008-10-13T23:45:00.000+03:00

Звездна нощ

2008-10-13T23:09:00.004+03:00

Късно е!
И дяволите избягаха.
Ангелски чиста
е вечерта.
Ето,
къпя се
в северното сияние
и полюшва ме нежно
нова луна.

Приказките ми,
истинските,
край мен
полетяха.
Кометен дъжд от слова
заваля.
Трябваше ли
да преоткривам вселени
търсейки
светлините
на твойта
душа.

Ангелите не бягат.
Но и не пеят.
Ангелите не спят...
гледат ме.
Ангелите са ангели!
Прости ми!
Но ти си звезда
и огряваш единствено
тъмнината...

Недялко Йорданов - Ваничка

2008-10-12T17:25:00.000+03:00

ТРЯБВА ДА ТЕ БИВА, ЗА ДА ТИ ВЪРВИ

2008-10-06T23:13:00.003+03:00

“НЕ СЕ НАЛАГА ДА СТЕ НАЙ-ДОБРИЯТ ПРИЯТЕЛ НА ВСИЧКИ - ТОВА Е РАБОТА НА КУЧЕТАТА

Роберто, преподавател в колеж по математика, когото познавам от години, отново ми напомни за тази истина. Неотдавна след събиране у наши общи приятели аз му казах: “ Студентите ти сигурно те обичат - толкова си мил“. Той ме погледна изненадано, после се засмя и отговори: “Да ме обичат ли? Мил ли? Сигурно се шегуваш. В средата на годината и особено през втория семестър, когато стигнем до висшата математика, вече се оплакват ,че съм най-ужасният човек на света . Убедени са , че целта на живота ми е да ги направя нещастни. Но в края на курса, когато вече са овладели трудната материя, се гордеят с това, което са постигнали, и неочаквано вече не съм толкова лош.“
Да те смятат за “прекалено мил“ е недостатък не само на хората, които отговарят за други хора...“

“Трябва да те бива, за да ти върви“
Пеги Клаус
издателство “ЕРА„

Размисли под дъжда...

2008-09-26T12:26:00.004+03:00

Обичания човек никога не мисли за любов,

щастливия - за щастие,

смелия - за героизъм...

На обичания поет

не му се отдава сякъш

любовната лирика...,

той предпочита

чувствата да изживее!

Щастливия писател не умее

да пише пътеписи,

предпочита

пътеводителите...

А духовно богатата личност

винаги намира смелостта

да бъде

РАЗЛИЧНА ОТ ДРУГИТЕ!

2008-09-26T10:16:00.002+03:00

“НА ПРОЩАВАНЕ
Ботев 1868

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник
..............................................
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода..."

Има ли днес бунтовници - няма,
днес има само ... реклама!

Изключителност и достъпност

2008-09-11T11:03:00.004+03:00

“Не си заслужава интелигентния човек да си губи времето , за да бъде сред мнозинството. И без това предостатъчно хора спадат към тази категория...“
Г. Х. Харди

“Изкуството да постигаме това, което искаме“
Дейв Лакани

Дисекция на седемдесетте процента

2008-09-10T00:00:00.006+03:00

Море от проценти... Как да го разрежеш?! Не съм Мойсей, но... ще опитам...
Най - отгоре плуват общите приказки - понякога са много мръсни - черни, мазутени ..., понякога са само някакви си мазни петънца, даже проблясват от време на време, но болшинството са бистри - да! Играят си с лъчите и произвеждат безброй слънчеви зайчета за радост на окото. Красиви са и са леки и достижими - можеш да ги докоснеш, можеш да се къпеш в тях, но не можеш да ги опиташ - простичко е - соленооо...
По - надолу са водораслите. Красиви , но опасни. Стават само за гледане. Там - в морето!
Иначе ти дават живот - когато спре техния!
Най отдолу е дъното. Интересно, защо никой не го обича?! И свързва всичките си провали с него. А не е ли там истината?! Там красотата е божествена, но не всеки може да я види. Както и не всеки може да види еделвайса по върховете на планините. Но върховете са си върхове! Всеки се стреми към тях. А дъното ?! То е по- красиво и процентите на живот там са много повече, много!
Само че... седемдесетте процента ... шамандурата... Навътре и надолу - забранено!
Остават трийсет!
А Мойсей е само един!

Кратка разходка по брега

2008-09-07T11:06:00.004+03:00

Простичките истини житейски

2008-08-29T17:46:00.001+03:00

Слабите - пишат.
Силните - действат.
Умните - пишат и действат!

За свободата на ... овчиците :)

2008-08-24T12:24:00.003+03:00

Колко свободно, тихичко и спокойно си пасат тревичката само... И тоя веселяк - пастира - какво момче ! - Грижовно, работливо, обичливо - виж, седнало си то под сянката, музика им пуснало - полето се полюшва от ритмите на нашенските поп-фолк изпълнители - та да им е зле на овчиците, а?! И как само нежно им подвиква, когато някоя се отлъчи... Ех, обича си ги той, овчиците, обича си ги... Та те са такива добрички същества. Блеят си по цял ден, ама какво от това. Важното е - като видят гегата да кротуват, а иначе - нека си блеят... Е, тя гегата, е само ако не чуват от дума... А пък те чуват, чуват... страхливи овчици... Такива са си, нали са овчици...

Но да се върнем към пастирчето, доброто и умно пастирче... Наистина си ги обича овчиците - особено когато дойде време за продан! Пристигат си купувачите на оглед... Доброто пастирче ги познава много добре и винаги предлага най-доброто... Та как да не ги познава - нали постоянно са пред очите му! И сега си пасат блажено, блажено - от къде да знаят , че пастирчето е избрало поредната "най-добра" овчица и записало в тефтера си - "продадено"... От къде да знаят - нали са овчици!

Ами другите, които не са чак толкова добри - горкото пастирче - не може да им сложи горния надпис... Е, ама нали си е баш професионалист пастирче - решение винаги има - за суджучец стават... Какво го интерусат влажните им очи , когато им дере кожите?! Сетивата му вече предусещат благоуханието, идващо от цвърчащата жарава и скарата... , а не забрвя и миризмата на паричките... И тя е добра, да , тя е май най-добрата! Ами агнешкото чеверме... !Хм, това - друг път! Бирата скоро ще се стопли... Наздраве!

...А там , на полянката овчиците свободно си пасат тревичката, щастливи си блеят ли, блеят...

УБЕЖДАВАНЕ

2008-08-20T09:00:00.003+03:00

"Оставете ме гол и без пари в което и да е градче на Америка и в края на деня ще имам дрехи, храна , подслон, начин да се прехранвам, последователи и достатъчно пари в джоба, за да започна отново. Защо ли? Защото знам точно как да накарам всеки да направи това, което трябва, за да постигнем и двамата целите си."

Дейв Лакани
"Изкуството да постигаме това, което искаме"

Някои нахвърляни мисли 3

2008-08-15T00:55:00.003+03:00

Малката, крехка тревичка пробива камъка - студения, тежкия, силния, големия, здравия, непоклатимия... Защо ли?! Дали клетките й са изградени от някаква тайнствена материя или в "съзнанието“ й са “закодирани“ мисли за преуспяване и победа?!/според психологията на успеха ;)/
Не, нали?!
Тя просто е създадена от бога, който е светлина и топлина, а тревичката... на тревичката всъщност само това й трябва!
Тя търси точно това!
И УСПЯВА!

ДА, НЕ И ГОЛЯМОТО... Г

2008-08-15T00:43:00.003+03:00

Никой никога нищо на никого не дава наготово, най-малко ГОСПОД!

Емил Димитров - Ако Си Дал

2008-08-10T23:42:00.000+03:00

Защо?!

2008-08-09T10:31:00.003+03:00

Има толкова животи
пред нас да живеем...,
а ние се страхуваме
да потанцуваме
по изострените скални
ръбове
на смелостта.
Страхуваме се
случайно да не се огледаме
- там, долу,
в прозрачното езеро
на кристалната истина!
.....................
Окаяни,
се заключваме
в реалните пясъчни кули,
градени от ветровете
на пожелания наш живот
и очакваме да ни стопли
слънцето.
.....................
Да, то ни огрява
и срива пясъчните ни кули!
.....................
Да не забравяме,
че ние това искахме!
.....................
А има толкова много животи
пред нас!
И само една истина!
- съвършената истина!

Васил Найденов - Телефонна Любов

2008-07-30T23:10:00.001+03:00

и пак FSB - Вълче време

2008-07-22T23:32:00.002+03:00

2008-07-21T23:54:00.001+03:00

СЛУЖИТЕЛЯТ СКОРПИОН

2008-07-20T09:39:00.004+03:00

Кой от вашите подчинени е най-въздържан? Кажете, но бързо! Кой е оня, който не прекалява с непрекъснати оправдания, кой е най-уравновесен и кой има най-точен поглед? Ако се досещате кой е той, не ви ли е направило впечатление, че той не отказва комплименти, но пък и прекрасно си живее без тях. Затворен ли е в личния си живот? Има ли ясна програма за своето бъдеще? Ако всичко това е така, ще ви попитам нещо: не сте ли забелязвали, че останалите ви подчинени малко се страхуват от него? Ако е така, можете да бъдете сигурни - той е Скорпион.
Този човек управлява съдбата си и е господар на душата си в по-голяма степен от всички свои колеги. Той винаги е целеустремен и последователен. Неговата изобретателност и увереност в силите го открояват над останалите. Той е осъзнал, че притежава волята да управлява живота си, но също така и да му сложи край, ако реши. Той не се самозалъгва и не търси в другите вина за собствените си грешки. Той е в състояние да стигне което си иска стъпало и не му е нужно да му помагате в пътя нагоре. Той не страда от комплекси за малоценност, освен ако не е Сив гущер, унищожил сам своята сила и приел примирението. Но дори и така да се е случило, трябва да знаете, че това е собственият му избор. Той не може да бъде пионка в ръцете на съдбата.
Ще ви бъде трудно да отгатнете причините за едно или друго негово действие. Вие вече сте чували за жестокостта на Скорпиона, за неговата отмъстителност, за решимостта, с която разчиства сметките си и сигурно ще се изненадате, когато забележите, че във взаимоотношенията ви всичко това го няма. Но то си го има. Просто в момента няма нужда от него, защото той добре знае, че целта оправдава средствата. Той си знае работата, въпросът е вие да не подозирате намеренията му.
Неговото отношение към вас се определя от онова, което вие можете да му предложите, от претенциите му към вас и към живота. Ако не сте нещо особено и си позволите да влезете в стълкновение с него, да го обидите, да проявите грубост, да не си изпълните някакво обещание или пък да настъпите опашката му, бог да ви е на помощ. Ще проклинате деня, в който сте го предизвикали. Но ако от вас зависи положението му и осъществяването на целите му, той ще запази спокойствие. Държите ли в ръцете си власт или нещо, което той желае, Скорпионът е способен да понесе всичко с премерено спокойствие и колкото и да не ви се вярва, без желание да ви отмъсти или убождане за самозащита. Той наистина е способен да овладее обидата си ц просто да я изтрие от съзнанието си - самият този факт е доказателство за невероятната му воля.
Но преди да проверите всичко това, помислете си всъщност към коя категория принадлежите - към обикновените хора, където са дребните началници, приятели, колеги, обслужващ персонал, също така роднини и близки или пък сте личност с власт и възможности, от които зависи кариерата му. Ако сте в първата група, не ви съветвам да експериментирате.
Да си представим, че сте продуцент в телевизията и сте поръчали на писател Скорпион да напише сценарий при определени изисквания. Връщайте текста му колкото искате, карайте го да ви носи нови варианти. След четвъртия вариант му кажете: „Голям тьпизъм. Трябва да има виц.” Какво, мислите, ще направи набедения Скорпион. Нищо особено. Просто ще ви напише нов сценарий, който наистина ще бъде забавен. Значи в крайна сметка вие сте получили това, което искате. Защото вие сте този, който може да реализира сценария му. Той може да не е съгласен с оценките ви, но вие сте продуцентът. Поне засега, вие решавате. А след време, когато той преуспее? Не мислете, че ще седне да ви отмъщава за случая със сценария. Това не влиза в принципите му. Вие сте му дали тласък и сте помогнали да осъществи мечтата си. Той не изпитва злоба към вас, но все пак ще ви покаже, че сега нещата стоят по друг начин, че вашето мнение вече не го интересува. Само ще ви накара да разберете промяната и нищо повече. Но всеки друг, който някога си е позволил да се изказва критично за него, да не зачита ранимата му гордост, ще си получи заслуженото - убождането няма да му се размине.
Онова, което Скорпионът знае със сигурност, е от коя страна на филията е намазано маслото и кой държи буркана с меда. Той ни най-малко не се съмнява, че един ден ще осъществи своите цели. Затова не удря глава в стената и не се срамува да изпълнява волята на началниците си, ако от това има полза. Вашият подчинен Скорпион не се страхува от нищо. Неговата увереност поражда смелост. Но той разчита на времето. Той знае, че и неговата звезда ще изгрее. За него не бихме могли да кажем, че е нетърпелив.
Един мой познат адвокат Скорпион попадна на работа в авторитетна кантора с богата клиентела. Шефът му възложил да подготви аргументирано предложение за обединяване на две фирми. Младият адвокат не мигнал цяла нощ, защото заседанието за обсъждане на предложението било насрочено за десет часа сутринта на другия ден. Още в девет той заел място зад бюрото си и зачакал обаждането на шефа си. И след като цялата предишна нощ му се наложило да работи, след като изтърпял недоволството на жена си от факта, че отменил вечерята по случай годишнината от сватбата им, той в десет без петнадесет разбрал от секретарката на началника си, че заседанието се отменя за следващата седмица. Времето било хубаво и шефът му решил да поиграе голф с някакъв клиент. Помолил секретарката да предаде на младия адвокат, че се надява да не го е измъчил много. Мислите, че Скорпионът е извадил от чекмеджето си пистолет и е хукнал към игрището за голф? Нищо подобно. На това нахалство Скорпионът само повдигнал рамене, усмихнал се загадъчно и подал на секретарката папката с думите: „Бихте ли оставили това на бюрото му?Трябва да поспя няколко часа.” След това с търпението на Телеца и дисциплината на Козирога се обадил на жена си, че ще се прибере за обяд. Изводът: този млад адвокат възнамерява да стане съдружник на шефа си. Сигурно ви интересува дали след обидата от предишната вечер жена му се е погрижила да приготви навреме обяда? Естествено. Та тя е съпруга на Скорпион! Ако има намерение да посреща и други годишнини, тя е длъжна да сготви. Тя не му е началник. Той си има друг началник. Поне тази година.
Ако от вас зависи бъдещето на вашия подчинен Скорпион, вие също можете да си позволите да отидете да поиграете голф. То е нещо като да сте недостижим за ядрената енергия, но за всеки случай не прекалявайте. На ваше място аз не бих си позволила да се държа като в описания случай. И добре, че не съм на ваше място. Едва ли ще намеря смелост да играя на руска рулетка.
В името на по-високата цел мъжът и жената Скорпион приемат великодушно онова, което неизбежно се случва. Те преценяват безпогрешно собствените си възможности, отчитат възможните последици и евентуалната печалба, след което приемат условията, но вече са формулирали в главата си следващата цел. Болшинството началници одобряват философията на Скорпиона, даже й се възхищават. Скорпионът знае цената на успеха и е готов да я плати без уговорки. Успее ли, трябва да знаете, че първото полувреме е свършило и трябва да смените вратите.
Скорпионът има още едно великолепно предимство пред останалите ви подчинени. Това е неговата лоялност. Звучи старомодно и в наше време не се среща много често. И не става дума нито за ласкателства, нито за угодничество, към които прибягват обикновените амбициозни служители. Скорпионът има собствено разбиране за лоялността.
Работех в радиото на едно малко градче в Пенсилвания, когато чух от един програмен директор Скорпион изказване, останало до ден днешен в паметта ми. Собственикът на радиото беше може би най-отвратителният човек в градчето. Освен че беше стиснат, беше и злобен. Най-хубавото, което можеше да се каже за него, беше, че понякога се държеше по-малко гадно, отколкото обикновено. Единственият му приятел беше майка му. Но всички се държаха с него уважително и покорно, защото освен радиото, той притежаваше още и половината град. Всички в радиото го наричаха „сър”, ухилваха се до уши, щом влизаше при тях и изпълняваха с готовност всеки негов каприз и нареждане. Но зад гърба му правеха подигравателни мимики, присмиваха се на папийонката му и на пискливия му глас. Бяха стигнали до извода, че погребението му трябва да бъде обявено за празник, а когато отсъстваше от града, най-голямото забавление в радиото беше конкурсът за некролога му. Най-смешният некролог получаваше награда.
Въпросният Скорпион, програмният директор, обаче никога не участваше в тези игри. Вечно си имаше работа. Веднъж една от секретарките го попита защо не участва в любимата веселба на редакцията. Той я погледна със скорпионските си очи и каза: „Той ми плаща заплата. Аз работя при него.” „Но какво от това - продължи момичето -забрави ли, че ти крещи всяка сутрин и от две години не ти дава отпуск? Една добра дума не е казал за тебе. Нямаш ли достойнство?” Скорпионът запази абсолютно спокойствие. „Не мога да внасям в банковата си сметка добри думи. Предпочитам пари.” „Не може да ти е все едно как се отнасят с тебе!” - продължаваше тя. Отговорът му беше: „Когато някой ми дава пари, аз се подчинявам на заповедите му. Ако реша да не се подчинявам повече, ще престана да приемам парите му и ще си подам оставката. Дай сега да видя програмата за следващата седмица. Трябва да вместя няколко реклами.”
Тя безмълвно му подаде програмата, той я взе и отиде да работи. Няколко дни по-късно тя го помоли да й купи кафе като се връща от обяд. Той се направи на разсеян. Освен това забрави да й изпрати покана за сватбата си няколко месеца по-късно. Той беше запомнил намека й за достойнството му. Скорпионът има отлична памет. Предложих ви чудесен пример за това как, кога, на кого и защо типичният служител Скорпион отмъщава. Показах ви и представата му за лоялност към оня, който му дава работа. Скорпионите работят усърдно и качествено. Те се отнасят сериозно към професионалната си кариера и никога не забравят целта си. По принцип са упорити, непреклонни, страстни и високомерни. Но в работата си избягват да си губят времето и да съчиняват майтапчийски некролози. Те възприемат смъртта сериозно. Както и вас. Вие сте мост към брега на властта. И ще ви зачитат, докато стигнат оттатък. Умните стратези не рушат мостове, а Скорпионите са умни стратези. Мозъците на някои от тях са остри като бръсначи. Всички Скорпиони са съобразителни и логични. Някои от заниманията им са свързани с разрешаване на загадки или с разнищване на тайните, които се крият в живота, в човека или в машината. Много от тях са детективи, психиатри, научни работници, хирурзи, журналисти или погребални агенти. Те се стремят да усъвършенстват познанията си всеки ден толкова бързо, колкото бързо усъвършенстват дарбите и способностите си и колкото бързо пълнят портфейлите си.
В личния живот на Скорпиона не бива да ровите. Той не допуска това. Ако е харесал вас и работата, ще бъде всеотдаен и лоялен. След като му плащате за осем часа, той ще ви работи не по-малко от осем и няма непрекъснато да си поглежда часовника. Но имайте предвид, че нищо не е в състояние да го отклони от неговите принципи и идеи. За него те са по-важни от амбициите му, от чуждата признателност, даже от любовта. Няма сила, която би могла да промени възгледите и мненията му. С изключение на силата на Плутон, която е стаена в природата му. Ако е решил да откаже, ще тръшне вратата ви по-силно от който и да е друг, дори на табелката й да пише „Вицепрезидент”. Плаща толкова, колкото е получил. Ако искате повече, ще си тръгне и няма да се обърне. Това са правилата на неговата игра. В края на краищата той остава верен преди всичко на себе си. Това звучи егоистично, но дали е точно така? В детството си той си е повтарял любимото стихче: „Помни, до края верен на себе си бъди!” Щом той следва този девиз, защо трябва да го обвиняваме в нечестност към другите?

Линда Гудман

“Слънчеви Знаци”

Издател: ИК “СВЕТУЛКА 44?

spiralata.net

Малко свежест в топлата лятна утрин :)

2008-07-20T08:49:00.002+03:00

Пол Гоген

2008-07-19T10:32:00.004+03:00

Пол Гоген прави равносметка на съдбата си и собственото си творчество по-добре от всеки друг:

"Аз съм велик художник и го знам, защото е така. Преживял съм много. (...) Моят творчески център се намира в мозъка, а не някъде другаде. Аз съм силен, защото никой не ме отклони от пътя, който сам си избрах, и оставам верен на онова, което е в мен."

списание "Велики художници"

Пол Гоген

http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Paul_Gauguin?uselang=bg

Нежно?!

2008-07-16T00:05:00.003+03:00

Наивно луди,

разсъблечени

мигове

дуло опрели

в тила ми

ме питат:

- Как оцеля, бе,

откъслечна истина -

на дантела

си станала

от толкова

стреляне...

За приказките 1

2008-07-13T01:18:00.004+03:00

Всички ние – и големи и малки - обичаме приказките… Заглеждаме се в екраните когато децата гледат “Пепеляшка”, “Снежанка”, “Еднорог” и много, много други…, възхищаваме се на прекрасните актьори, на великолепните пейзажи, радваме се на добрия край…
Ами неразказаните приказки около нас???... Може би когато се показват, може би когато всички сме герои в тях и краят ще е също тъй добър?!!! … Или такъв ще го направим…
Снежанка – каква ли щеше да е нейната съдба, ако ловеца нямаше добро сърце… или пък Пепеляшка – ако принца беше алчен и високомерен…

Книга за успеха

2008-07-12T21:06:00.003+03:00

"Ако се притеснявате от конкуренцията, няма да можете да се съсредочите върху това, което правите... Винаги съм се стремяла да съм на ниво всеки ден."
- Кейти Курик, журналистка

"Може да се издигнете без да възсядате нечии рамене. Може да сте победител, без да давате жертви."
-Хариет Удс, писателка

Катерин Дий
Издателска къща "Хермес"

АКО ЩЕ Е ДНЕВНИК - ДА Е ДНЕВНИК

2008-07-07T23:45:00.004+03:00

Може би някой е забелязал, че в долния десен ъгъл на тази страничка скромно си стоеше една препратка към http://www.neoma.blog.bg/. Да, http://www.blog.bg/ e много добър сайт, само че явно за тези, които се чудят как да си убиват времето /аз това не правя, не... не, много ми е ценно ;)/Започвам обаче постинга си с цитат от "Книга за самочувствието" на Катерин Дий:
"Болни сте, но вместо да ви предпише лекарство, докторът ви кара да си водите дневник.
Може да звучи смешно, но съветът си струва. От записването на това, което е в главата и сърцето ви, може да ви олекне. Щом тревожните мисли и чувства минат през писалката върху хартията, вече ви се струва естествено да ги използвате по този начин. Освен това според психолозите воденето на дневник може да повдигне самочувствието ви, защото увеличава самопознанието.
Вземете празна тетрадка и започнете да си водите дневник. Не се старайте да пишете впечатляващо или да имате съвършен правопис и граматика. Това не е домашна работа. Вие сте единствения човек, който ще чете дневника.
Пазете дневниците си и от време на време ги четете."
Трябваше да цитирам това на оня "анонимен", който ми беше написал коментарчето за многото правописни грешки... Заслужава ли си?! E, както казва Гъртруд Елиан - винаги можем да се върнем към нещо по-късно, когато имаме повече знания или по-добри възможности да опитаме отново - пак цитат от горепосочената книжка. Да , мъдро, много мъдро, но нещото, което ме притеснява в блоговете е, че не се възприемат наистина като блогове, а като средство за налагане във нещо, като конкуренция, борба.... И така - ако коментираш - и теб ще те коментират, ако гласуваш - получаваш си гласа... Само че това е моя блог, бе хора. /поне така казват/. Ако нещо ви хареса или нехареса - ок, напишете го, само че аз не съм тръгнала на състезание или на избор на приятелски кръг. Кръгове си имам в изобилие /e, нямам още отпечатъци по поляните ;)/, сигурно е и че страдам от някакво заболяване, което не разбирам. Фактите - имам постоянна нужда от лекарство - писането!
Както и да е... Хубава книжка, много я цитирам в постингите си... Само че, никаде не видях писано нещо за скромността. Нима тя е порок?! Поразрових се из нета и ето на какво попаднах :"Конкуренцията не търпи скромност" http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=5955. Какво трябваше да почувствам - да се уплаша, да се самозабравя... КАКВО? Стана ми тъжно - може би за автора... Няма да се впускам в гръмки фрази, просто си задавам въпроси като: Христос никакви качества ли не е притежавал, та затова е бил толкова скромен... или Ботев, Левски... Само че те са ЛИЧНОСТИ! Видях че из блоговете също се кипри почти същата статийка ;) Само че блогърите - просто са - АНОНИМЕН или "ала - бала" , куклички и какви ли не още... Сигурно е много хубаво да си кукла, само че те и куклите си имат имена. Прочетеш нещо хубаво, погледнеш автора - "ку-ку". E, какво значение има автора, нали си прочел нещо интересно...

"Върви, народе възродени,
към светлаи бъднини върви,
с блогърството - таз сила нова
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От алчност неизменно воден -
и админ ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред - плагиатството не пада
там, гдето глупостта живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите блогъри
кръстосай дух със огнен меч! "
/малка пародия/... и усмивки :)

ПРОВЕРКА

2008-07-06T10:21:00.002+03:00

Изсипах душата си

в чаша за уиски,

до нея - купчина

лед.

Живота ми -

в купичка ядки

се сгушил -

гол, олющен,

солен.

..................................

Подават банкнота

- да купят менюто.

Проверявам я

- фалшива е,

да!

................................

Защо ли се смея

и вдигам

наздравица -

ледът,

в чашата

оцвети се

в ЛИЛА!

Недялко Йорданов

2008-07-03T09:19:00.002+03:00

Клетва

Когато нищо друго няма
във този свят, разполовен
на истина и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.

Дори когато те излъжа,
невъзмутим или смутен,
заклевам те! И ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.

Когато вече ни разделя
безсънна нощ и нервен ден,
във понеделник и в неделя
ти непременно вярвай в мен.

Не в здравите ни златни обърчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.

Защото в битката неравна,
която водим сякъш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.

Дамян Дамянов

2008-07-03T00:03:00.001+03:00

Георги Константинов

2008-07-02T10:49:00.003+03:00

Още за самотата

Тъжно ми е
за самотното момче,
което пита
какво е любов,
тъжно ми е
за бледото момиче,
предлагащо
платена любов
край шумната магистрала.
Тъжно ми е
за този сбъркан свят,
превърнал
страха от самотата
в делничен бизнес.
Казват, че любовта
давала крила
даже на охлюва...
Но съм виждал
и самотна птица,
пълзяща като охлюв
по земята.

Георги Константинов

2008-07-02T10:40:00.002+03:00

Малък трактат за поезията

Защо вярвам в поезията ли?
Защото поезията
няма нищо общо
с ползата.
Докато някои правят
големи пари,
поетът иска да прави
голяма поезия.
В този смисъл
поезията
е безполезно занимание.
Тя е река,
която се влива
в пустиня.
Но реката е в поета.
Самият поет е река -
жива,
развълнувана
и самотна...
А пустинята е наоколо -
безброй
проблясващи дюни
от фалшиво злато.

Книга за самочувствието - кураж

2008-07-01T10:51:00.003+03:00

"Правилният път невинаги е най-популярният и най-лесният. Да отстояваш правата си, когато това не е популярно, е най-добрата проверка за силата на характера."
- Маргарет Чейс Смит

Катерин Дий
Издателска къща "Хермес"

Книга за самочувствието - красотата

2008-06-27T12:31:00.004+03:00

"Ако чувствате, че единствената ви стойност е да бъдете нечие украшение, опасявам се, че някой ден може да повярвате, че наистина сте само това. Времето унищожава подобна красота. Обаче то не може да унищожи начина ви на мислене... , чувството ви за хумор, добротата ви и моралната ви сила."
- Сюзан Сарандън,
в ролята си на г-жа Марч във филма "Малки жени"
сценарист Робин Суикорд

Катерин Дий,
издателска къща "Хермес"

Книга за самочувствието

2008-06-26T09:20:00.004+03:00

Страхувате се хората да ви видят сами, защото ще си помислят, че нямате приятели?
Чудесно е да се движите в компания. Но също така е чудесно и да сте сами. Опитайте се да прекарате няколко часа в уединение /но не пред телевизора/ и вижте как ще се почувствате - сигурно ще откриете, че е много успокояващо да останете насаме със себе си.
Когато сте сами, обикновено е тихо и спокойно. Често творците са най-продуктивни именно тогава. Усамотението ни помага, ако се опитваме да намерим решение на някой проблем.
За вас то просто може да е необходимо, за да се успокоите от напрегнатия ден.

"Усамотението е солта на живота. То разкрива истинския аромат на всяко преживяване."
- Мей Сартън, писателка, 1912 - 1995

"Когато съм сама, възстановявам силите си. Кариерата се ражда пред публика , талантът - в уединение."
- Мерлин Монро, актриса, 1926 - 1962

"Да си усамотен, означава да ти е добре сам... да правиш каквото желаеш и да се радваш на собственото си присъствие, вместо да страдаш заради нечие чуждо отсъствие."
- Алис Колър, писателка

Катерин Дий,
издателска къща "Хермес"

Един първичен счетоводен документ на душата - в кошчето за отпадъци!

2008-06-21T18:49:00.002+03:00

Допуснах много грешки,
зная,
но ти - уж приятел - а не спря
да броиш.
Събра ли броят
на усмивките.
Сборовете дали ще
равниш?
Не искам математика
в душата си!
Животът ми
не е баланс!
Получила съм
всички
незаслужени обиди.
Не искам тях
на никого
да дам!

Това бях аз!

2008-06-21T18:45:00.002+03:00

Не ме забравяй!

Това бях аз!

А ти -

не беше ти!

Сега - стани!

Бъди!

Не ме забравяй!

Просто...

П Р О Д Ъ Л Ж И !

За прахосмукачките, боклука и ...

2008-06-21T18:44:00.001+03:00

Боклука в нашите домове, по улиците, в телата ни... Вечно го почистваме и винаги го има... Ами боклука в душите ни?! - него кой да го почисти? Какво всъщност става с този боклук? Сигурно си има прахосмукачки и за него... сигурно! - на определено ниво на съзнанието! Остава само желанието да ги достигнем и да ги задействаме. Да съхраним боклука. Да съхраним "отпадъци, нечистотии, нещо, което е негодно или няма никаква ценност"?! Интересно... та нали отпадъците, превърнати в тор дават най-голямата сила и красота на цветята!

Тя...

2008-06-21T18:41:00.001+03:00

Беше застанала пред монитора. Имаше чувството, че целият й живот беше една виртуална игра, в която само трябва да избере героите, оръжията, техниките... Умееше да играе. И живота винаги беше благосклонен към нея - даваше й най-доброто... и тя винаги го захвърляше ... там някъде - в нищото...Когато трябваше да избере път, по който трябва да върви - той, живота, винаги й подаряваше най-лъскавата кола и й посочваше най - прекия път. А защо й бяха ламарини и асфалт?! - Поемаше по пътечките, обрасли с коприва и тръни, само и само да слуша песента на птиците, да диша аромата на цветя и треви, да се къпе в свежестта на горския въздух... Сега отново беше пред монитора и разглеждаше любимите си сайтове... Току що се беше прибрала от полето. Този път не беше потърсила дори пътечка... Беше минала през угарите... Все още усещаше тръпчивия аромат на земя и суха трева...Около нея, на талази се разстилаше есенна свежест...Погледна екрана... Както винаги - он-лайн - все същите хора. Стана й тъжно... Умееше да играе... Но как можеше да вкара шепа истински сухи листа през монитора?!...

Хубавата Елена - II

2008-06-15T15:46:00.002+03:00

Хубавата Елена - I

2008-06-15T15:25:00.002+03:00

Неразбираемо за разбираемото или обратно...

2008-05-11T12:58:00.004+03:00

Ели поднасяше горещото кафе на стъклената масичка и тайно се усмихваше. Само че тази тайнственост не убягна от погледа на младото момиче, чакащо с нетърпение домакинята да остави чашите и да започнат разговора
- Не разбираш ли, че вършиш глупости! - припряно поде то. - Снимаш праскова и салфетка... Глупости! Не разбираш ли , че този свят се движи по линията на някъкви правила, не разбираш ли , че съществува думата ЕТИКЕТ! ... Хм..., праскова, сълфетка, празна чиния и ... фотоапарат!
- А ти не разбираш ли, че се опитвам по някакъв начин да правя изкуство, а не да подреждам маса! Да, подредените предмети са изкуство, но етикета е друго нещо... Аз те разбирам - младо момиче си - и аз на твоите години виждах тия неща. Сега виждам съвсем други. Някога исках да науча как се почиства жилището, сега знам как се почиства жилището... Сега искам да науча как да почиствам душата си... Почистването на жилището е отминала тема, заучена и животът ми се движи вече по линията на заученото... Сега ... виждам духа на прасковата... Сега искам да разбера какво тя чувства , когато е откъсната... Искам да разбера какво тя чувства , когато е в чиния... Когато тя вижда салфетка... Когато някой ще си избърше ръцете, след като я изяде... и ще забрави че е съществувала хубава сочна прасковка...
Ей това искам да разбера сега, но ти не го разбираш... Но аз разбирам, че си младо момиче и няма как да разбираш още тия неща... Разбираш ли?
Мая, племеницата на Ели, вече се смееше от сърце... Разбираше, че не разбира!
- Ти си ... Сега, след два часа гостите от Виена пристигат, а ти... Поне бизнес етикета да спазваше - кореспонденцията ти стои два дни на бюрото непокътната - и то ... да, не можеш нищо да изоставиш - не можеш да изоставиш книги, не можеш да изоставиш дизайн, не можеш да изоставиш .... нищо
-Ех, Мая, няма непоправими неща... Да, не мога да изоставя нищо. И сега съм спокойна, защото не съм изоставила книгите - и Ели се усмихна лъчезарно
Върху второто стъкло на масичката лежеше книгата със съвети за международен етикет и как да подреждаме масата ...
- Благодарение на изкуството - духът на обстановката го имаме. За два часа трябва да се справим и с духът на етикета . А с помоща на духа на доброто желание ще приготвим и подредим масата...
Двете жени се усмихнаха, допиха глътките кафе и се захванаха за работа.
Кого го инересуваше, че кафето беше поднесено вън весели чаени чашки. Беше толкова хубаво...
А виждаше се единствено и само духът!

Съзнание и живот

2008-05-10T08:53:00.003+03:00

"Искате да разберете какво е електричество? Ако това стане , споделете го с нас. Тогава ви гарантирам Нобелова награда"
........................................................

Но след като учените, без да знаят какво е електрически ток, все пак са се научили да го използват блестящо, по отношение на съзнанието подобна полумярка не е подходяща. Именно съзнанието определя целия ни живот, със съзнанието си човек гради зообикалящия го свят, само знанието за съзнанието ще позволи на човечеството да разбере финия свят , да приеме бесмъртието на душата си, да управлява здравето си и т.н. Нещо повече, смятаме, че само знанието за съзнанието ще помогне на физиците най-после да си изяснят какво са енергията, топлината , инерцията и т.н., тоест да научат и разберат всичко онова, останало зад затворените врати, край които тъпче нашата наука, опитвайки се да построи модел на мирозданието, като наднича ту през ключалката, ту през цепнатината под вратата.

"Времето на бога"
В. Тихоплав
Т. Тихоплав

Eдно глупаво малко момче

2008-05-08T08:03:00.005+03:00

Глупавичкото малко детенце

вървеше по улицата

и събираше

остатъците от храна,

с които хранеше

гълъбите.

Глупавичкото малко детенце

беше пораснало вече

момче

и пак вървеше по улиците

и събираше остатъците,

с които хранешегълъбите.

.....................................................

Прекрасният млад мъж,

с елегантния бял костюм,

който току що слезе

от черната си лимузина

знаеше,

че е едно глупаво малко дете,

което не се притесвява

от белия гълъб,

спуснал се от нейде на рамото му

.....................................................

Те, всичките гълъби,

които бе хранил,

му бяха поднесли света

във краката му!

....................................................

Една жена го загледа умно

от улицата

и ядосано измърмора:

- Глупаво малко момче!

2008-04-25T10:56:00.003+03:00

"Работата е най-естествената форма на почивка за човешкия род"

Дагоберт Рун

2008-04-13T09:24:00.002+03:00

Рано или късно всичко се случва на човек, стига да има достотъчно време.

-Джордж Бърнард Шоу

В просъница

2008-04-12T12:26:00.008+03:00

Плаващи чувства

в несигурно време

изплуват, потъват

във мръсни води,

неонови лампи

и слънчево затъмнение

о, миг на просъница,

спри!

Сънувах кошмари

по новолуние

и пеещи славеи

сред жълти листа,

магнитни бури

и силно земетресение,

а чалга танцува светa...

#FFFFFF

2008-04-10T19:57:00.002+03:00

"Голямата книга на природата

е написана с математически знаци"

Галилео Галилей

..................

................000

.............11011001

.............01000100

..........101010011110

......... 101110110010

.......10001100110011

.......11100111110110

..........1110101000

.......010110010010

.......011101110011100111

.......1010... 0101011111

.......11.....111010110

.......01..101011000100

....0010.. 001011011101

............010111000110

.......00100010...111101

.......1111011101001011

..........001010...010011

.............00

Тук всичко е толкова простичко -

само бяло, бяло и бяло...

а ти, малко палаво дяволче

ме замеряш с неистини...

Простичко, бяло и семпло,

от време на време драскотина -

улучваш абстракцията на смисъла

и ми говориш за модернизъм...

Не зная, може би чувствата, белите,

станали са просто "#FFFFFF",

или аз модерно умирам

гледайки отстрани как

мравките чертаят

небивалици...

Бягство

2008-04-06T13:10:00.003+03:00

Толкова много искам
да избягам от теб,
... а си така
здраво заседнал
в сърцето ми,
че го разкъсваш!
Кръвта се излива
в съзнанието ми,
блика от очите
прозрачна,
обезцветена
от безбройните
цветни сънища.
............................
ВЪРВИ СИ!
...........................
Искам да рисувам
пейзажи....

Старата кутия за бижута

2008-04-03T23:49:00.002+03:00

Прибрах си усмивката
в кутията за бижута...
Днес някой сменил я беше
с брилянт.
Разбил бе
ръждивия ключ
на капачето
и мойта усмивка
си бешеприбрал...
Кутията стара...
блясъка...
- на кой ли е нужен
сега?!...
a празна усмивка
кого ли ще радва,
кому е потребно
това?!

Приземяване

2008-04-03T09:58:00.002+03:00

Настъпвам измислици.

Гонят се в безтегловност

ръцете ми,

въздушните истини

ме притискат до лудост.

С прашец от комети

се слива душата ми.

Весело е!
Безвъздушно издишвам

илюзии.

Успях запетая да сложа

след нищото.

"Затегнете коланите!"

-удрят ме думички,

а аз търся синоним на

"Обичам те!"

Невидима

2008-04-02T12:14:00.001+03:00

Дойдох си.
В мене си.
Защо ли?
Може би
да се сбогувам.
Простих си.
Тръгнах си.
Невидима.
До следващото си
завръщане.
Дали ще мога
пак да се погледна?
Дали ще имам сили
пак да си простя?
Защо?
Къде?
Кога?
Посоката я зная -
винаги обратна...
Не зная само
до кога...

Аз искам...

2008-04-01T09:42:00.000+03:00

Аз искам, искам, искам...
Така започват моите стихотворения.
Не те попитах теб какво ще искаш,
теб - слабия и бледия...

Аз искам със сърцето си земята да прегърна,
ти искаш за вечеря - месо.
Защо не сме устроени да консумираме
недостатъци, пороци, зло...

Но това го искам аз, човече!
Не те попитах искаш ли го ти.
Аз ще продължавам да се боря за мечтите си
и да се моля за твойте дълги дни!

Хаотично...

2008-03-30T10:18:00.003+03:00

"Verum ipsum factum"
Вико

Светът - страхлива светлина
в стая бяла се прокрадва.
Животът - вечната дъга
в реката бурна се разпада...

Реката - дънери влече
и ги разпръсва на парчета.
С вода поливам си цветче
и се превръща във комета...

Градът се вглежда в океана,
реката градове влече...
Каква прекрасна морска пяна
русалката ще облече!

Магията не е измама,
мечтата - необятен свят.
Стихията е власт голяма,
властта - сменяем апарат!

Стрела едничка буря спира,
усмивка раждала война...
В сълзата злото се удави...
на плачещата свобода.

ДОБРО УТРО!

2008-03-28T07:30:00.001+02:00

Играта

2008-03-13T19:56:00.002+02:00

Няма нищо по-прекрасно

от куп строшени стъкълца-

пречупващата светлина

и хаоса...

И самата игра

с безпорядъка

на този куп

строшени стъкълца

е по-жива дори

и по-безценна

от сребърната ваза

с замръзнали

златни цветя.

........................................

Куп строшени стъкълца...

играещата светлина

и хаоса...

Обичам

счупени неща!

Лицата на твочеството: афоризми и наблюдения

2008-02-20T09:35:00.001+02:00

„На истински честния писател всичко му се случва: спадове, несполуки, душевни разногласия със себе си и с обществото, осиромашаване.” /Игнатий Дворецки/
„Много по-хубаво е да мечтаеш за романа, отколкото да го пишеш.
Поезията е вътрешният огън на всеки талант.
Най-великото умение на писателя е умението му да зачерква.
Краткостта е първото условие за художественост.” /Феодор Достоевски/

„Бавният процес на преписването е много полезен: позволява да се вгледаш във всички дреболии, докато творбата още не е изстинала, не се е втвърдила, да ги измениш и всичко излишно да изхвърлиш”. /Евгений Замятин//

„Трудно е да се каже как възникват сюжетите. При мен даже не толкова сюжетите, колкото темите, бих казал. Сюжетът всякога тръгва от темата... той идва после. Първични са мисълта, чувството, лиричният тласък – всичко се поражда от тях”. /Леонид Зорин/
„Изкуството на литератора не е в умението му да показва, а в умението му да одухотворява. Без това одухотворяване литературното произведение излиза мъртво и схематично.” /Михаил Зошченко/
„Не бива да се допускат твърде големи прекъсвания не само при писането на една творба, но и в промеждутъка между две различни работи. Хубаво е да си оставиш за подгрявка мъничко от предишната топлина. И писателят, подобно на доменната пещ, не трябва да изстива, да се разmали отново е трудно и скъпо.” /Вера Инбер/
„При различните хора формирането на писателя става различно. За някои този процес е стремителен, начинаещият още от първата минута застава здраво на крака. При други е обратното, процесът се развива бавно, с големи сривове и грешки, които се изживяват постепенно. Понякога след първата несполука настъпва изтощаване – това е в случаите, когато пишещият е използвал увлекателен биографичен материал, а освен този материал няма нищо друго.
Пътят на писателя е прекрасен, но е трънлив.” /Борис Лавреньов/
„Можеш да пишеш за всичко, но не бива всичко да печаташ.” /Л. Либединская/

„Уважаващият призванието си литератор трябва да пише така, че той самият да уважава всеки ред, излязал изпод перото му, независимо дали ще се подпише под него, дали ще получи за него малък или голям хонорар.” /Леонид Андреев/
„Поезията възниква от мъчителното общуване на човека с живота”. /Иннокентий Аннеский/
„ Да пишеш добре може само със съзнанието, че би могло и още по-добре. Трябва да пишеш осъзнавайки, че други навярно ще успеят да го направят по-добре, но че ти пък си направил всичко според силите си.” /Александър Афиногенов/

„В творчеството няма видима логика.” /Дмитрий Балашов/
„Как пишем ли? Все едно да питаш как дишаме”. /Агния Барто/
„Съдбата на писателя е трудна, тревожна, коварна съдба.” /Александър Блок/
„Който не се е родил поет, той никога няма да стане поет.” /Валерий Брюсов/
„Безизходността, необходимостта, сбитостта, съсредоточеността създават стиха.” /Максимилиян Волошин/

„Кой знае защо някои си мислят, че щом си писател, ти непременно трябва да си щастлив човек, богат, безразсъден, че живееш свободно, както ти хрумне. А всъщност съвсем не е така – мнозинството писатели живеят много скромно, не са здрави и, което е най-тъжното, сред тях има много нещастни хора.” /Сергей Воронин/
„Тайната на изкуството е във възпроизвеждането на най-първичните усещания и впечатления.” /Александър Воронский/
„Раждането на отделните стихотворения тайнствено си прилича с произлизането на живите организми. Поетовата душа получава тласък от външния свят, понякога в незабравимо ярък миг, понякога смътно, като зачатие, като на сън, и се налага дълго да износваш зародиша на бъдещото творение, вслушвайки се в плахите движения на още неукрепналия нов живот. Всичко въздействува върху хода на неговото развитие – и косият лунен лъч, и внезапно дочутата мелодия, и прочетената книга, и мирисът на цвете. Всичко определя съдбата на стихотворението.” /Николай Гумильов/
„Ние пишем различно, не всякога свързано, понякога безобразно, попадайки в задънената улица на собствената си неосведоменост, отвличайки се от първоначалните си замисли към други, последващи ги, проваляйки се в дяволски бездни, и не само дяволски, движейки се не направо, а по спирала, но въпреки всичко напред и напред! Незавършеното в едно произведение продължава в друго.” /Леонид Мартинов/
„Изкуството да мислиш е ключ към изкуството да съчиняваш.” /Анатолий Мерзляков/
„Писател може да се нарече този, който във всяка минута на живота си се усеща такъв и не забравя писателството.
За да си музикант, трябва да познаваш теорията на контрапункта, за да си художник е нужно да изучиш законите на перспективата, светлосенките, краските и материала. Писателят трябва да е и като единия, и като другия.” /Николай Никитин/
„Да пишеш роман по план е все едно да бродираш по канаваца.
Ако биха ми казали: ти ще напишеш гениално нещо, такова, което наистина ще потресе човешките сърца и ще измени нещичко в живота. Ще промени хората. Ще очисти душите им от люспи и налепи. Но имай предвид – последната точка в тази работа ще бъде твоят последен дъх. Не бих се колебал даже и минута, веднага бих се съгласил.” /Валентин Овечкин/

„Перото ти ще пише лошо, ако в мастилницата не добавиш макар и няколко капки собствена кръв.” /Владимир Одоевский/
„Да видиш, да се удивиш, да се възхитиш, да разкажеш.”/Юрий Олеша/

„Убеден съм само в едно: вдъхновението идва по време на работа.” /Николай Островский/
„Писателят – това е едно огромно сърце. Спокойните хора рядко стават писатели.
Хубавото заглавие трябва като с нож да разсича разказа, за да бликне кръв от него.
Аз винаги зная какво искам да напиша, но никога не разбирам как трябва да се направи това. Всеки път съм принуден да си измайсторявам часовник, за да узная кой час е.”/Пьотр Павленко/
„Най-мъчното в работата на писателя не е писането: писането е най-лесното. Трудно се преживява времето, когато не ти се пише. Първото стъпало на всяко творчество е самозабравата.” /Михаил Пришвин/
„Постоянният труд, без който го няма истински великото, е необходимо условие за художествено творчество.”/Александър Пушкин/
„Всички писатели са роби. Роби на своя читател.
Тайната на писателството се заключава във вечната и неволна музика в душата. Ако я няма, човек може да „направи” писател от себе си. Но той не е писател”. /Василий Розанов/
„Писането на стихове е пътят към каторгата. Но понякога пристигаш и се оказва,че там има цъфнала ливада”. /Михаил Светлов/
„За да пишеш, трябва преди всичко да обичаш оръдието на това трудно изкуство – езика. Трябва да го познаваш нашироко и надълбоко, за да се усеща тежестта на всяка дума”. /С. Сергеев-Ценский/
„Ние създаваме произведенията си понякога в хода на работата си над нещо друго, всекидневно, а понякога и в пустотата на безделието и безсмислено изглеждащото. Пишем, когато да не пишем не е възможно. Творчеството е като зреещ клас. Когато всичко му е отдадено и е сложена последната точка, аз съм опустошена и даже – не се боя от тази дума – изплашена... Всеки истински писател е неповторим и в своето творчество, и в своята работна технология, и в навиците си. Голям или малък – той е единствен в света.” /Галина Серебрякова/
„Трябва да прочетеш много книги, за да напишеш пет реда, разхвърляни из целия разказ.
Трябва да пишеш само тогава, когато усещаш в себе си нещо съвършено ново, важно съдържание, ясно за теб, но непонятно за хората, и когато потребността да изразиш това съдържание не ти дава мира.” /Лев Толстой/

„Силно и точно да възпроизведе истината, реалността на живота, е висше щастие за литератора.
Художникът не може да бъде щастлив. Щастието – това е покой. А щастливият художник нищо не създава”. /Иван Тургенев/

„Поезията изисква непременно нещо ново и за нея няма нищо по-убийствено от повторението”. /Афанасий Фет/
„Творческото състояние е магия.
Вдъхновение плюс волски труд – ето ти го поета.
Четенето е съучастие в творчеството.” /Марина Цветаева/
„Който е изпитал насладата на творчеството, за него вече никакви други наслади не съществуват.
Писателят трябва да пише много, но не бива да бърза.
На литературата дължа най-щастливите дни на живота си и най-добрите свои симпатии.” /Антон Чехов/
„Писателската работа е преди всичко работа на въображението, а то с годините отслабва. Значи, не бива да се губи време.” /Александър Яшин/
(Със съкращения от сп. “Литературная учеба”, Москва, кн. 4/2006)

сп. "Простори" бр.11/2006 г.

2008-01-27T20:29:00.000+02:00

Голямо щастие
има в това,
да не искаш
нищо,
да не бъдеш нещо,
да не отиваш
никъде.

ДЖ. КРИШНАМУРТИ

"И тихо стъпва мъдростта"
EКВУС АРТ